Адската машина

Страхил Алексиев

Както вече съм споменавал, с братовчед ми Васил с когото сме родени в една година, като деца не бяхме от най-незабележимите. Той беше софиянче, но леля Венче, майка му, бе първа братовчедка на татко и през летните ваканции той пристигаше с куфарчето си. Тогава раниците не бяха на мода.

И макар татко да не ни оставяше нито ден без работа, намирахме време и за забавления.

Един ден, оттук, оттам, успяхме да проникнем в бараката на селското училище. Думата взлом тогава дори не я бяхме  чували. А вътре - пещерата на Али Баба. Какво ли нямаше.

Вниманието ни обаче, бе приковано от стар грамофон, който, по всичко си личеше, отдавна бе сдал багажа. И понеже кутията му бе огромна и с нея не можеше да го изнесем незабелязано, намерихме тесла и набързо го разкостихме и му измъкнахме джигера.

Естествено, решихме да се правим на важни. Встъпвайки в ролята на спецове по военно дело, го показахме на другите дечурлига и братовчеда авторитетно и убедително взе да съчинява. Това е адска машина и предупреди никой да не я докосва  оти ако се взриви от всички нас ще остане само дим. Децата гледаха зловещата джаджа, стърчащите от нея колелца и пружинки поради което скоро с любимия ми братовчед отново се видяхме само двамата.

- Май попрекалихме, рече Васко.

- Карай, да не ти пука, нека разправят.

За разпитите ни в милицията още на другия ден, няма да ви занимавам.

 

24rodopi.com/Култура