Футбол в минало време: Децата са по 20 лева на калпак, какъв спорт?!

„Бившият собственик си взе автобуса. Сега превозът е друг. Няма вече табели, ваденки…“

Разговор между двама състарени треньори по футбол на деца в Родопите. Коментират факта, че един родопски тим останал без нашарения си с клубните лога превоз.

Цъкат с езици и продължават да подвикнат на децата, които тренират.

Пък малчуганите са на един окаян терен. Старо игрище, сътворено по време на соца и непипнато оттогава. Пистата-мъка, тревата, поливана с разни маркучи. Полето разграфено, за да могат различните възрастови групи да се „впишат“ в тренировката.

 

Децата

 Как тренират футбол в Родопите? Лесно. Родителите дават пари и те се кефят.

„Искат ни за цялата екипировка. После по 20 и кусур лева на месец. Децата се радват, затова плащаме“, коментират семейства на малки футболисти. Същевременно от Общината се отпускат пари за клуба. Незнайно къде изчезват.

„Бяха на турнир в Гърция, собственикът на клуба се хвалеше какъв лагер платил. Отидохме до там с жената и домакините ни обясниха, че цялото мероприятие се поема от тяхната община. За какво се хвалеше тогава нашенецът?“, коментира родител на млад талант.

„Който не е платил, крачка напред. Така, кажете сега на родителите си, че трябва да внесат парите“. Думи на треньор по футбол към деца. Малко преди заниманието. Преброяване на платилите. И децата се споглеждат смутено, изчервени. Сякаш са назидание за останалите.

Така се развива футболът в Родопите.

 

И осем БФС-та да има…

 Бербатов си направи един конгрес и се самоизбра за президент. Направиха го клубовете, де. После другото БФС, „официалното“, ги наказа. Изхвърлиха от участие в първенствата десетки, включили се в избора. Пет тима в Родопите го отнесоха. А същите се мъчат да създават именно детски школи.

Сега едни скандали кой бил истинският Футболен съюз.

Помните историята с двата синода.

Същата работа.

Паралелни първенства ли ще правим?

И осем БФС-та да имаме все тая.

 

Смешен футбол

 Това е продукцията. Националният отбор потъва все повече. Един силен мач в кампания и това е.

Жалко и тъжно. Отломки от стара слава. Последните остатъци от нея са окопитени в БФС. Други се опитват да пробиват с егото на „последните участници на голям форум“. Но и там бе жалка гледка. За Еврото в Португалия става въпрос.

Всякакви нещастници си изпраха парите през футбола. Какви ли не „бизнесмени“, мутри, групировки. Какво ли не видяхме за последните десетилетия, само не и футбол. Последната здрава генерация, постигнала и максимума, бе отгледана от соца. През деветдесетте бе завършена. И достигна своя връх. От тогава нищо.

 

Молихме се за топка

 „Най-ценният подарък бе футболна топка. Всеки си поръчваше за рождения ден това. И като го получи-леле, майко! Докато не я спукахме, не спирахме. После следващият и така. Но имаше и страшно много деца в квартала. Така се научих да шия. Като се разпука кожата на топката. Хващахме дебела игла и рибарски конец и почвахме да кърпим петоъгълниците. По няколко пъти сме обработвали топки. После се молихме някой шофьор като спре колата да ни даде помпа, че да надуем пак кълбото. Сега топки бол, играчи няма“.

Разказ на едно пораснало момче от Родопите за 80-те и 90-те години.

 

Мач на една врата, на един… гараж

 Когато паркингът е пълен с автомобили, заставахме на някой гараж. Един пазеше на вратата, а останалите разработваха положения от ъглов. Това е тренировката, спомнят си „порасналите“.

Това бе, когато имаше страст-сега всичко е Плей стейшън, татуировки и разкази за много мангизи.

 

Истината

 Без чужденци. Инвестиции само в бази и деца. Това е истината. Това е пътят към успеха. Ама на кого му стиска да го направи? Разни гелосани бизнесмени, мениджъри хем на футбол, хем на права, няма да са съгласни. Развиваме футбола на Тамбукту, не и на България.

Един план „10 години“ може да се пробва. Без каквито и да е чужди играчи. Всеки клуб да се оправя както може. Да търси таланти по села и паланки, ако трябва. И без това сме дъно. Да създаваме играчи, които имат шанс за игра. Това прави играта.

Каквото ще да става. По-зле няма да е. Не да правим визитки на футболисти от Ботсвана.

Децата ни ритат на жалки терени. Никакво бъдеще за тях. Защото то е „заплюто“ от звезди от всяка друга точка на земното кълбо.

150 президенти на футболния съюз да има, все тая.

Страдат децата.

Не чакайте бъдеще.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките: Терени, картофени ниви.На село само кокошки по изкуствената трева