24rodopi.com/Общество
Над 30 градуса в първите дни на октомври. Прогноза, която ясно казва: Лятото не иска да си тръгне. Последни мигови в градусово изражение. След тях, все повече вниманието ще е насочено към тежките реалности, които ще поднесат есента и зимата. Инфлация, енергийна и очертаваща се политическа криза с всичките произтичащи от това последствия.
Лятото обаче бе завладяващо. Нашенци се отпуснаха сякаш всичко преждеизброено е далечна, паралелна действителност, която няма място в текущото битие. Забавляваха се по начин, по който само те си могат. Дали натрупаните спомени ще бъдат единствената топлина през зимата, все още е въпрос на бъдеще.
Засега са сувенирите на планината, пясъка и вълните…
Отворени граници и без ковид условности. Едно по-различно и по-приятно лято. Дали Гърция, дали родното Черноморие, нашенци се забавляваха. Дали 3000 лева или 1600 евро за нормална почивка на семейство у дома или зад граница, няма особена разлика за джоба. Гледките бяха различни, усещането също. Едва ли може да се калкулира с точност, но нашенци профукаха милиони за лятната отпуска. Парите нямат значение, миговете са важни, те остават.
Родопчанин се похвали с рекорд през изминалия уикенд. Харч от 9,50 евро за ден на плажа в Гърция. Колко му е? Почти толкова щеше да му излезе само паркингът край пясъчната ивица по родното Черноморие. А обикновено таксата се събира от напомпан остриган тип, който аха да се качи на капака на колата, само и само да те спре и вземе първо парите.
Гърция е друга бира.
Като заговорихме за бира. Пет евро за малка бутилка в малък копнеж на плажа. Сянката обаче е цял ден. Това е плажът в Гърция. Сянката „изневерява“, но пък пристига персоналът и започва да копае дупка, за да постави още един чадър. За да ти е кеф.
„В Бургас чадърът струва 1,20 лева на общинския плаж…“. Думи на летовник, избрал мазут и мутри. Няма да спорим. Почивката е въпрос на вкус.
Летните медийни репортажи все занимаваха хората с цени, опашки, граници.
Граница няма, въпрос на избор.
Кръчмите в Гърция са пълни нощно време. „Нямаме персонал, не смогваме“, казва управител на заведение с маси на два метра от морето. В същото време хвърчат сервитьори, а нашенци обикалят и чакат да се освободи маса.
Една вечеря?
Октоподи, калмари, скариди, салати, узо на корем, мусака, пържоли, шишчета, гирос… 100 евро. Хлябът и водата не се включват в цената.
Вечеря за 6 души, която остава дори за опаковане за хотела.
Накрая те умоляват да те почерпят със сладолед. Няма къде да го поемеш.
Въпреки увеличението на цените от другата страна на „Маказа“, не се усеща толкова. Все пак туристът е важен и бива пощаден. Най-важното е да се прибере доволен и с още по-голям мерак да се върне отново следващото лято. Защо пък не и още следващият уикенд. Професор Рачев прогнозира отлично време и температури. Да не се окаже картинката-пълни плажове, празни урни…
От вълнение
ОтговорИзтриванеръката ми се разклати
и трудно изрисувах на хикса правите...
Не зная изборът ми
дали ще ти се понрави
...
От вълнение
ОтговорИзтриванеръката ми се разклати
и трудно изрисувах на хикса правите...
Не зная изборът ми
дали ще ти се понрави
...
Da pri nas e ad
ОтговорИзтриванеИ вие, и ние сме преживяли
ОтговорИзтриванекрушения на идеали,
внушения за идеали...
А тези, които нямат нищо,
дали ги нищото насища?
Мечтаехме да бъдем смели!
Превръщахме се на арени,
вися другарството на косъм.
Сега сме вече уморени,
а битките се обезсмислиха.
Жадувахме да бъдем смели.
Сега сме само остарели.
Аз вече нямам стихове.
Ти също нямаш стихове.
Нас още отсега ни няма.
Дори красивата самоизмама
от нас отчаяна избяга.
Не ни търсете.
Нас ни няма.
А можех в тези дни да свърша
по-прости и очаквани неща:
сълзите на детето да обърша
и приказки да му чета.
Арените са разорени.
Арените са примирени.
На урни се превръщат те.