80 плетачки идват в Брош за Фестивала на Терлика

24rodopi.com/Култура

След големия традиционен мевлид в събота /24 септември/ в с. Брош, на събора в неделя, който започва в 10 ч., Фестивалът на Терлика ще отбележи 17-ото си издание, като гостува със 70 изпълнители от читалищата „Родопски фар 1938“ и „Юмер Лютфи 1993“ /Кърджали/, читалище „Изгрев 1952“ /с. Енчец/, „Иван Вазов 1967“ /Рани лист/, с местни изпълнители и с 80 плетачки на терлици от Кърджали и селата.

Празникът на Терлика е организиран за първи път на 1 септември 2006 г. и по време на всичките си издания става неизменна част от Националния културен календар и от културната карта на Кърджали, символ на нишката, която свързва поколения и етноси в „плетка“ от партньорства на международни творци и изпълнители с местните общности. Като уникален местен феномен на междукултурното сътрудничество празникът е бил представян на форуми в Барселона /2008/, на „Festival della creatività” /2009/ във Флоренция, по време на инициатива на Община Палермо /2011/, в Института за чуждестранни студенти в Гент /2018/, в консулствата в Чикаго и Доха /2019/, а от тогава до днес в програмата са се включвали гостуващи в Арт къщата в Дъждовница творци от 33 страни от целия свят, вкл. от Палестина, Израел, Канада, САЩ, Япония, Бразилия и пр.

Верен на принципа си „Следвай нишката и стани част от плетката“ Терликът в последните години успя да пренесе празничния си дух, като гостува в Кърджали /2020/, в Енчец /2021/, а сега ще празнува заедно с гости от 8 села и от града паметта на алианския светец и лечител Данлъ Али Баба, на който от стари времена е посветен съборът в Брош. Данлъ е погребан тук през 1212 г. Гробът е дълъг 3 метра и широк 1,5 м. Вече над 900 години на това сакрално място стават чудеса, повечето от които са описани във вехти тефтери, предават се от поколение на поколение и се пазят като зениците на окото. Според стародавни поверия, тленните останки на покойника закрилят не само  Източните Родопи, но и България. В Брош съжителстват мюсюлмани алевити /казълбаши/ и сунити. Алевитското /къзълбашко/ наследство само по себе си представлява уникален синтез между древни езически вярвания, примесени с елементи от старата тракийска култура, както и с компоненти и символика от християнството и исляма. Този културен синтез вероятно обяснява защо и до днес на традиционните празници на казълбашите в област Кърджали няколко пъти годишно се стичат хиляди християни и мюсюлмани от цялата страна. Тук е жива традицията на алевитите, свързана с техните култови центрове, гробници (тюрбета, текета), като този на светеца и лечител Данлъ Али Баба. Според Картата на мюсюлманските култови паметници в Източните Родопи, можем да се срещнем с тези традиции също в селата Горна крепост, Бащино, Звезделина, Биволяне, както и в селата Болярци, Равен, Брош, Татул, Зорница, Татково, Чифлик, Широко поле, защото това е регионът с най-голяма концентрация на алевитски общности в България.