24rodopi.com/Общество
Магазините вече са подготвени за Свети Валентин и Трифон Зарезан. Микс версия католицизъм/православие/традиции и бит. В чисто търговския им смисъл. Вина и цветя „продуктово позиционирани“ на централни места.
Възрастен мъж влиза в една от веригите. Зачервил бузи,
видимо премръзнал. Гледа китките и констатира на глас:
„15 лева, 25 лева… Аааа, не! Гладен оставам, пари не
давам!“.
Обръща се и пуска монетите за едно кафе от машината до
касата. След това излиза навън, продължавайки да мърмори.
.jpg)
Дистанцията между душите може да се преодолее въпреки пространството. Емоциите не се балансират по команда, а страхът си остава все така най-добрият неприятел на човека. Лутаме се от насока в насока, контактът с другия се губи в хоризонта на бъдещето, затова избираме да полетим с поезията.
ОтговорИзтриванепо пижами.. с домашно кафе.. по чорапи или без... А каква е тази твойта и мойта копи-пейст от Google поезия не знам. :D
ОтговорИзтриванеЖената е поезия и проза.
ИзтриванеПоезия, когато тя цъфти
уханна и разкошна като роза -
и твоето сърце от страст пламти.
Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува
кога се смее и се весели.
Поезия, когато вънка май е,
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.
А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.
Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта…
Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!
Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!
Давид Овадия
Жената е поезия и проза.
ОтговорИзтриванеПоезия, когато тя цъфти
уханна и разкошна като роза -
и твоето сърце от страст пламти.
Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува
кога се смее и се весели.
Поезия, когато вънка май е,
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.
А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.
Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта…
Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!
Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!
Давид Овадия
Жената е като нож с две остриета. Ако иска може да те направи везир, ако иска може да те направи и резил. Турска поговорка.
Изтриване