„Принцеса“ Даяна, двете мръвки и скакалците

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

От чашата липсваха около две глътки ракия. Погълнати явно икономично. Криза е. В чинията стояха две мръвки. Побутвани полека, нежно сякаш, с вилицата, която не смее да ги набоде. Ту атакува, ту се отказва.

Бе преценил парчетата месо да стигнат с остатъка от алкохола.

Това бе за вечерта.

В този момент му хрумна „гениалното“. Да проведе разговор, че да отклони вниманието си от масата.

-Тук няма ГМО или скакалци, червеи и други насекоми, нали?-попита жена си, която от одеве се дзевереше в телефона си.

-Какво? Що за глупости питаш? Аз да не съм била във фермата, айде яж!-подкани съпругата.

Разговорът бе приключил.

Той се нацупи и клюмна. Искаше просто някакъв диалог.

И в този момент…

-Някакъв евродепутат казал, че много хубаво било по време на Османската империя. Всички къщи били хубави, търговията вървяла…-рече жена му.

-Брях, че на всякаквите там депутати алъш-веришът върви винаги, независимо от империите. Докъде стигна тази държава, някаква паплач въздебела да милее за османците!-рече мъжът и пак побутна мръвките. Още по-умислен, още по-закъхърен.

Една петъчна вечер в едно обикновено родопско семейство…

Край масата, без усмивки, с притеснения и икономии. Да хапна или не, ще стигне ли ракията, насекоми има ли в менюто?

Обещаха им светло бъдеще, пък то-е*и му майката.

 

Обещано и вкусено

 

„Не е вярно, че ще ядете насекоми без да сте предупредени!“.

Тъй казва един човек, приличащ сам той на инсект, работещ като „фактчекър“. Тоест, този, който определя кое е истина и кое не. Проверил, вероятно вкусил, че раздава щедро мнение из социалните мрежи относно менюто. Демек, всички ще узнаят, с дребния шрифт, ако могат да го видят.

Обещано. И вкусено.

 

Трусовете в общество

 

По всеки канал се отразява трагедията в Турция и малко в Сирия. Репортери стискат микрофоните и обясняват „Трябва да се пази тишина, защото в момента се е чул звук изпод руините. Трябва да мълчим, за да чуят по-ясно спасителите. Виждате какво е тук, отломките…“.

И не млъкват, а трябвало да се пази тишина.

Мълчание и пред телевизорите. Ад от екрана, ад в душите.

Трепет и молитви за спасение.

Тъга, която няма измеримост.

 

След минута

 

След минута весели реклами за казина, залози, мачове, бонуси, лекарства…

Величини на човешката оскотялост.

 

Партийни трусове?

 

Земетресенията в Турция предизвикаха трусове и в обществото ни. Започна яростна надпревара по себеизтъкване кой ще дари повече, пък кой ще е пръв, втори, трети.

И в това се намесиха политически лица. И всичко намириса на поза, фалш. Съревнование в такива мигове може да има единствено в морала и съвестта.

Малко хора са чели Библията, но този цитат са чували „Лявата ръка да не знае какво прави дясната“. Думи на Христос. И се отнасят за правенето на добро. То не трябва да е показно. Който трябва да го види, ще го види. То не е за пред камерите, фейсбук.

В последното обаче е пълно с постове „кой, как и колко“.

Ако имаше такъв ентусиазъм за добруването на родината ни, нямаше България да е в такова плачевно състояние. Във всеки един сектор, всеки отрасъл, всяка сфера.

А утре ентусиастите пак ще заговорят, че ще спасяват тази държава. Защото идват избори.

Тук е пълно със спасители. Държавата на спасителите, в която нито един спасен няма.

Добре, че са капачките и есемесите.

Тъй си мислеше мъжът от масата в петъчната вечер.

 

Пак на масата

 

Едната мръвка изчезна. Преглътната с ракия, малко вода. Поглед към телевизора, обратен взор към съпругата. Никаква реакция.

-Токът е 200 лева-каза тя.

Беше го проверила в телефона.

Глътката заседна. Мислите в главата се насочиха към калкулациите. Ще стигнат ли парите за целия месец?

Обещаха намаляване на инфлацията. Жестока борба и, както обичат тъпите журналисти да казват, „драконовски мерки“ срещу поскъпването на продуктите.

Ама на…

Мислите отлетяха другаде.

При една ромка.

 

Ромката Даяна, партиите и келепирът

 

Средностатистическият нашенец е склонен на всякакви маймунджулъци, ако в края на упражнението има някакъв келепир. Много обича този десерт. Затова и толкова много се напира към партии, листи и прочие. Пребоядисване, прехвърляне от формация във формация и подобни други дейности. Все ще има излишък. Или пък пост, длъжност някаква.

Над 100 са мераклиите за народни представители в родопските региони при всеки вот. 80 на сто от тези хора нито сте ги чували, нито виждали, нито пък ще ги чуете или видите. Калабалък да става.

Такава е картинката.

Един интересен нюанс обаче. Преди 23 години принц Чарлз посети България. По някакви неведоми пътища се озова на ромска сватба в пловдивския квартал „Столипиново“. Годеникът толкова очарован останал, че кръсти по-късно щерка си на принцеса Даяна. След това пак се прочу, пращайки писмо до Бъкингам с молба кралското семейство да му помогне финансово в отглеждането на детето. Последва и отговор-с отказ. Ромът така се ядосал, че сменил името на момиченцето-от Даяна на Евгения.

23 години по-късно щерката е омъжена, чака трето дете и живее в апартамент с още две фамилии. Евгения обаче твърди, че е щастлива и то много. Гледали я като принцеса.

Интересна тема за размисъл. Не всичко в този живот е келепир. Има и други радости.

 

Несподелените

 

Обещания много в този живот. Дори „фактчекърски“ проверени, от съмнителни личности.

Обещания колкото си щеш.

За цени, живот, оправия, принцеси дори.

Няма такъв филм.

Едно сигурно има в този живот. И то е смъртта.

Изборът опира до това как да се случи всичко и в каква последователност. Но не винаги. Само смелите имат право на подобен вот. Другите очакват съдбата си.

И побутват мръвките с няколкото глътки ракия.

На снимките:

-Сватбата преди Даяна да се роди в „Столипиново“

-Масата