ВИДЕО: "Чифтосаната" алтернатива на тютюна: Сънувах индийски биволи, събудих се аргатин в Европата

24rodopi.com/Общество

Индийски биволи вместо тютюн. Алтернатива, за да останат хора в Източните Родопи.

Имаше такъв проект. Предизвика много шум, но биволите си останаха само по вестникарските страници. Не дойдоха.

Всъщност, биволи в Източните Родопи има. Както и биволско мляко. Благодарение на пет-шестима предприемачи.

Голямата алтернатива не се случи. Тютюнът умря, почти.

Вместо биволи от Индия, тръгна народът към Запада. И това пак си е един вид алтернатива, ама „чифтосана“ с бягството. За да има хора в тази част на България, някой трябва за избяга, за да праща пари.

Ха, и когато кърджалийчето, родено в Нидерландия, си дойде за лятната ваканция ще снима някогашната тютюнева нива и ще пита баща си:

-Тате, щом като тютюнът е бил толкова трудно нещо, че казваш „взимаше ни живота“, защо прабаба е жива и здрава на 97 години!?

А това пък е друг мохабет…

 

*

Емиграцията се превърна в заветна мечта на всеки поосмислил се ученик. След бала хора не остават. „Ще уча навън, ще работя навън, ще замина с цялото си семейство навън“, изричат като заклинание хиляди.

Гастарбайтерството се издигна в култ. Като единствено средство за що-годе просперитет извън партийната система, нароила десетки милионери, но пратила България в дъното на класациите за ниво на нищетата.

Да мечтаеш да избягаш не е мечта. Това е проклятие. Защото никой не може да избяга от себе си.

Там винаги ще останеш чужденец. Защото сред „расата на господарите“ всеки друг е роб. И няма привилегията на аристократичното потекло.

Който го разбере отрано, ще успее.

В какво, един Бог знае, но няма да загуби ДНК-то си. Няма да бъде пречупен, подчинен. Защото ще помни. Корените, пръстта, гробовете, небето, слънцето, вятъра, соленото и сладкото. И нищо от тях няма да го нарани. И няма да горчи.

В противен случай остават празните чаши от водката за 8 паунда…

Четете Темата на броя в петъчния „Родопи voice“:

„Благословията“ над обречените села

33 години в утопията: Най-великото ни постижение е… работата на Запад?!