В мутрата на проблема: Всичко е наопаки и… ляв прав, дясно кроше

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Обу смърдящите маратонки. Стари, изцапани, но удобни. Екипът бе в същия ароматен вид. Не му пукаше. Замислен поглед. Главата съвсем другаде. Действията-машинални.

Вдигна раницата и се отправи към залата.

Отби се на стадиона. Не си знаеше годините. Сгурията по пистата бе отвратителна. Мразеше я, както и всичко наоколо. Но нямаше къде другаде. Обиколки, краката в ритъм, мислите-далечни. Дишане. Прах и гнус.

После заудря чувала, който се задвижи като махало на часовник. Отмерваше силата, волята, стремежа, гнева. Не отвръщаше. Махалото на Фуко с мистиката на собственото Аз.

 

Удряше докато ръцете не започнаха да болят.

 

Движеше се около него и чуваше само собственото си сърце. Ритъм в едно с дишането, което се набиваше в ушите, ума, заглушаваше съзнанието. Мислите се изпразниха от съдържание. Всеки удар изплъзваше слюнки от устата.

Брадата, докосваща гърдите, погледът изпод веждите. До края на чувството за изнемога. Дори отвъд моженето.

Тръгна си от залата с мисъл за свършеното, за успокоения дух.

Една тренировка за тялото и духа. За единението на двете.

 

***

Спортисти се бият в тоалетната на бар. Арест и Интензивно. Така завършва срещата. И в нея победители няма. Единият го играе бияч. Другият е нарушил вечерен час. Нож в основата, псевдо мъжество в още по-дълбоките недра на комплексарщината.

Погубеното бъдеще заради чувството за непобедимост. Еверестът на простотията. Постижение, равняващо се на едни смърдящи маратонки за спорт.

 

Его като проснат чорап на пода.

 

Безсмислието на битието на елементарния индивид. От което спасение няма. Съдбата на стоманата пред човешката кожа. Използвана в безумието на примитивния разум.

Напълнолетен е обвинен в опит за убийство.

Неофициалната версия-нападнат от „баткото“, по същество с 4 години по-голям на възраст. Но явно на същия акъл.

Спортисти, погубили спорта.

Сметки по нощите, разчиствани с кръв.

Безумието на съвремието.

Много въпроси.

Отговорът е в самото общество.

Елементарни на пръв поглед.

Като:

Защо се минава на червено? Защо непълнолетен влиза въоръжен в бар? Защо дрога може да се намери навсякъде на улицата и да окоси всеки мозък? Защо торбите с боклук се хвърлят от терасите? Защо всеки може да си пльосне ламаринения гараж, където пожелае? Защо с предимство на пътя е автомобилът с по-скъпа цена на тенекиите? Защо може да се паркира върху тротоара? Защо всеки дребен чиновник чака рушвет? Защо някои глобяват, а други не? Защо някои се чувстват богопомазани и над закона? Защо 15-годишен кара най-редовно автомобил, докато най-накрая убива старица на пътя? Защо всеки трябва да се моли на институциите да си свършат работата? Защо дупките не могат да се запушат окончателно по пътищата ни? Защо не всички пенсионери вземат „бонуси“-подаяния? Защо някои чиновници живеят в стандарт далеч по-висок от възможностите им? Защо темата в обществото относно образованието е някакво драконче, а не умопомрачаващите тъпотии с разни проектчета? Защо Хелоуин, а не Ден на будителите? Защо маски, а не чистотата на езика? Защо партийният член се чувства сякаш има два члена?

Защо все омраза?

 

***

Отговорът е ясен. И причината, и следствието. Докато няма решение, ще има кървави бани, а маратонките ще смърдят…

Трябва съкрушителен удар в целта. В мутрата на проблема.