Преди час гастарбайтерът се беше чул с роднини у дома.
Говориха за избори. Притесняваха се за работата си.
„Как не ви е срам, бе!“, бе изрекъл.
Тъжно му бе.
Той ненавиждаше партията, която бе назначила на работа
цялата му фамилия в родината. Всички, около десет души, бяха на „хранилка“ при
тези, които мразеше.
Той наричаше партийния лидер „М…“. Те му викаха „Шефе“.
Мразеше го иначе.
А роднините го боготворяха.
За хляба. За честта, за…
„Баси майката!“, си помисли преди да заспи на дивана с
последната мисъл „Няма да се върна!“.
Целия текст четете в
петъчното издание на „Родопи voice“!
.jpg)
Каква ирония.
ОтговорИзтриване