„Купуването и продаването на гласове е престъпление“.
Лозунгът на преправената демокрация в България. Народовластието тип „направи си сам“. Пък каквото се получи. Това мото е сякаш единственото читаво по време на всяка кампания. И в Топ 10 по вземаните на подбив.
Някои чешити из Родопите дори го префасонират на „Купуването и продаването на гласове е… задължение“.
Всеки търси кяр. Всеки иска поне нещо за себе си от цялото раздаване порциите власт. Унизително и гнусно, но има и още дъно. След него винаги има копаене. Питайте миньорите, ако не сте съгласни.
Бабата
Улиците са окаяни. Някакъв окалян сокак. Къщите направени надве-натри. Хората са като смачкани. Превити. Радостни обаче, усмихнати. Идват избори.
Герои от телевизионен репортаж за акция срещу купуване на гласове. Цялото село завардено от полиция.
Баба с малко зъби в устата изрича жестоката истина пред камерата: „Ще си продам гласа. Колкото кажат. Само, за да мога… лекарства да си купя! Да дадат парите пък после, я гласувам, я не“.
Дъното на демокрацията. Борба за живот. Една бюлетина като рецепта с банкноти в аптеката. Вот за илачи. Осъзнавате ли докъде са докарани електоралните единици? В последните мигове от „прекрасния нов свят“, който подскачането по площадите им обрисуваше.
„Да ми платят лекарствата!“.
Зловещо.
Ако не го направят, какво следва?! Смърт, агония, обир, изнасилване от още по-гладните и ненаситни за плът нечовеци в малкото село?!
Старецът
Той стои в хоремага на селото. Полупразна чашка за кафе пред лявата и бутилка бира пред дясната ръка. Очите опулени. Усмивката разтегната. Душата контрастира на цвета на лицето.
Той е местен. Прекарал целия си живот в това „прокълнато“ село. В което всичко, което се случва, е в тази кръчма, събираща несретници.
Той въздиша, той отдъхва, той разтоварва душата си пред камерата.
И изрича:
„На предните избори плащаха по 50 лева. Сега са местни, по-важни са. Сигурно ще дават по 100-150, в края и до 200 лева може да стигне на глас“.
И в този момент завесата пада. Трагедията свършва. Започва…
Какво?
Управлението.
След 200 лева на калпак, представете си в това тъпо село колко „оборот“ може да се направи от местната власт!
Властта се „щипе невярващо“
Регионалното министерство изнесе данни за сериозен ръст на новорегистрирани адресно в някои селища във връзка с местните избори. Фактите позволяват да се изготви своеобразна карта на изборния туризъм. Добрата новина е, че Родопите няма да присъстват в нея.
343 съмнителни
В 343 населени места, в които се избира кмет на кметство, има необичаен ръст на регистрациите по настоящ адрес и съответно на заявленията за гласуване по настоящ адрес. Това алармира министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) извърши анализ на адресните регистрации при изтичане на срока за регистрация за гласуване по настоящ адрес за изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г., съобщават от МРРБ.
Заключенията от него са били предоставени на регионалния министър, който своевременно информира министър-председателя за резултатите от извършената проверка от страна на ГРАО.
В писмо до акад. Денков, регионалният министър информира, че няма правомощия по Закона за гражданската регистрация да извърши проверка по обстоятелствата – такава може да инициират областните управители по подаден сигнал.
В карнобатското село Сигмен преди година хората с право на глас са били 245, а днес вече са със 147 повече. В димитровградското Бодрово новите жители са се увеличили със 112, или общо с 40%. Във врачанското село Чирен новорегистрираните жители са 319.
Ключовото тук е „няма правомощия по Закона за гражданската регистрация да извърши проверка по обстоятелствата“.
Честито нов кмет, избран от номади.
Те тръгват на групичка…
Квартален магазин в родопски град. Рано сутринта в неделя. Група мъже пият бира. Наздраве, наздраве и….
Един от тях си поглежда часовника и казва на останалите да станат. Цялата група потегля към урните.
Ще гласуват. Пакетно.
„Получих 30 лева за застъпник, но ми казаха, че трябва да гласувам за тази партия. Не съм я чувал дори. С точно определена преференция. Явно така отчитат гласа“, споделя по-късно един от тях.
За какво стигат 30 лева?
Патронче, цигари, бира, хляб, мляко, кренвирши.
Това е сметката от продадения глас, пък бил той и под формата на застъпничество. Това ще отнесе към дома си възрастен мъж. Окото му няма да мигне. Пука му за резултатите. Пука му за бъдещето. Децата са далеч, той тук… се продава. Продават се и те навън. По някакъв начин.
И всички са добре. Поне така разправят. С това се хвалят.
Някаква си бюлетина. Някакво име.
Все същата нищета.
Евтини хора за евтини кренвирши.
„Аз не виждам…“
„Аз не виждам оправия“, дума старец от квартала. В малкия родопски град.
Викат му „милионера“. Не защото е богат. Но за стандартите на махалата си е доста „заможен“. Бивш миньор. Пенсионер от повече от 30 години. „Като погледне тавана си в спалнята и вижда пенсията“, обрисува за него съсед. Може и да завижда. Защото човекът е по-стиснат от Скрудж на Дикенс.
Той не вижда оправията. Вижда децата си на разни постове по партийна линия. Но не гласува за тази партия. Той си има свой морал за събитията. И той не го свързва с реалностите. Въпреки всичко.
„Не става така, така не се прави държава, така не се прави бъдеще“, споделя, оглеждайки болния си крак. Подпирайки се на бастуна, който баща му е ползвал на село.
„Дори не си купи нов“, коментира внукът му.
„Новото е менте“, демонстрира нова лексика дядото.
Може и прав да е.
Всеки е прав сам за себе си.
Сам за джоба си.
Сам за битието си.
Ключовата дума тук е… сам.
Dogodina elektorata ostava i bez krenvirshi. Yaziklar olsun
ОтговорИзтриване