В Деня на будителите: 41 години преподаване като бавна, емоционална песен

Михаела Илиева/24rodopi.com/Регион

В Деня на народните будители ви разказваме историята на една пенсионирана учителка, за която професията не е просто съдбната мечта, а и начин на живот.

Юлия Ефремова е родом от ардинското село Еньовче. От много малка тя обича да пее и най-голямата й мечта е била да стане певица. Баща й не й позволява да отиде да учи в Широка лъка и тя записва педагогика с профил музика, за да може частично да сбъдне мечтата си. По-късно записва преквалификация за начален и прогимназиален учител по музика като нейни ментори и водачи са семейство Герови. Те я оформят като личност и я изграждат като изпълнител. Междувременно тя продължава да пее в хорове и групи към Дома на културата.

Любовта я отвежда в Бенковски, където създава семейство и започва работа в СУ"Никола Йонков Вапцаров". В продължение на 41 години Юлия Ефремова води часовете по музика на децата в Бенковски.

„Винаги съм искала учениците ми да уважават и ценят фолклорната музика, защото това е национално богатство, с което трябва да се гордеем. Държала съм винаги те да бъдат честни и почтени хора и да се издигнат в обществото. Но най-вече искам те да бъдат добри хора, защото това е най-важното нещо в живота“, разказа за 24rodopi.com тя.

Докато е учителка в Бенковски, Юлия успява да реализира много идеи, някои от които да създаде фолклорни и вокални групи, да запише и запази автентични песни от региона и да реализира възстановки на ритуали и местни обичаи. Определя живота си като бавна и емоционална песен, защото той е изпълнен с много болка покрай загубата на баща й. Въпреки всички трудности, тя успява да се изправи и да създаде един щастлив живот.

В момента Юлия се радва на семейно щастие и радост от внуци.

„Учителят е учител винаги, той не може да избяга от професията си. Дори в пенсионна възраст истинският учител продължава да подкрепя и да насърчава своите възпитаници“, сподели още Юлия Ефремова.