„Влизаме в Шенген и в Еврозоната. Всички пречки падат. Още в първите месеци на новата 2024 г. всичко ще се преобърне. Ще видите как Нидерландия и Австрия ще променят позициите си и България ще влезе и в Шенген, и в Еврозоната“.
Това прогнозира лансираната от години от медиите като „предсказателка на Берлускони“. Афиширана като ясновидка № 1 на ХХ и ХХI век. Теди някоя си, която „няма прогноза, която да не се е сбъднала“.
Гадателските й способности са описани напоително в медиите, но Берлусконката пак не позна - пак ще си чакаме по сухопътните граници.
Теди ги умее тия неща
Разбира се, че ще влезем в Шенгените и зоните. Ние откога сме в Зоната на здрача? Та някакви граници ли?
„Шен ли е, Мен ли е, искам да ходя на плаж без да чакам“, коментира един нашенец. Закоравял фен на Гърция. Не му се ще да се реди на опашки на „Маказа“, нито пък да минава по „козята пътека“ през „Златоград“.
Това е Шенгенът за родния избирател. И той се надява това да е и целта за препирните политически по темата.
За другото не му дреме.
Това нашенецът не може да преглътне. Виж, да гледа парапетни истории с политици, това да. Но в „ауспуха“ не трябва да бърника никой!
Теди Берлусконката ги успокои.
„На тази нищо не й се е сбъднало, може би нещо на Берлускони, като фантазии“, дума един родопчанин с бира в ръка. Пред магазин. Зазяпан в телефона си, следящ бъдещото му отиване в Австрия.
доизрича, но няма да предаваме различните степени на готовност на простатата му.
„На кого му пука за Шенгена им? Досега живяхме така, пак ще продължим. Тези ни смятат за трета ръка хора, ама няма кой да им върши черната работа. Това е. Трябваме им за обслужващ персонал. Без нас не могат, но за пореден път се правят на господарите. А уж сме партньори? Да ви пикам на партньорството! Трябват им роби, но през цедка. Иначе, за всичко да викаме „Йес“, откровен е гастарбайтер в Западна Европа.
„Тия, ако ние си тръгнем, говоря за всички от този край на континента, и не могат да си сменят една крушка“, убедено казва друг.
Показваме им снимка на Теди, Берлусконката.
Облизват устни.
Остатъкът от коментарите ги спестяваме.
Завиждат само на покойния Берлускони.
„Пък добре си е поживял тоя дъртият“, само изричат…
Чакайте Шенген и опашките на „Маказа“.
Някои май искат бързо измъкване…
Винаги бързаме
ОтговорИзтриванеВинаги бързаме да станем от леглото, защото няма време за излежаване. Бързаме да станем, да си направим кафе, да го изпием, да се оправим за навън, да не закъснеем. Бързаме да се приберем, за да свършим работа, да не избяга, да не се натрупа. Бързаме да отидем на пазар, бързаме на опашката на магазина, бързаме за автобуса, бързаме по магазините за дрехи, бързаме по пътищата, бързаме да минем на жълто, за да не чакаме недай си Боже още един светофар, защото бързаме. Винаги бързаме. Дори, когато си почиваме, пак бързаме. Бързаме да прочетем онази книга, за да започнем следващата. Бързаме да направим онази тренировка, за да видим резултата. Бързаме да изпием ракийката с мезенцето, за да дойде време за основното, пък после за десерта. Бързаме да стане петък. После бързаме да дойде вторник, за да идем на кино, на театър, на концерт. Бързаме за месец юли, че да стане лято. Бързаме за Коледа, за да седнем със семейството, на масата, около елхата. Но после бързаме за Нова година. И бързаме да стане 12 часа, за да я посрещнем. И бързайки, не помним нищо. Не знаем как са минали дните, седмиците, месеците, годините, сезоните. Кога е станало петък, кога сме остарели с още десет години. И когато се замислим не помним нищо. Дните се сливат, защото бързаме. Все бързаме за някъде. Уж не ни се иска, но бързаме да го изживеем този живот, бързаме да свърши като че ли. Смъртта няма да избяга. Всеки ни чака това. Но нека поне секундите преди това да има какво да ни мине пред очите…разбира се, … на забързан каданс…
Бързаме...