Важни са колата, табелата, стандарта… Той – зад граница! Тя – с друг! То - пребивано!

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Тя е майка, но намерила си нов мъж. Детето живее с нея…

Бащата е заминал на гурбет зад граница. Оставил семейното жилище на нея и 5-годишния им син.

Минава време, а тя си намира нов съчаршафник. Търкалят се по леглото, но момчето пречи…

„Многократно са проявявали физическа и вербална агресия и унизително отношение към детето“, отчитат от Прокуратурата.

То е бито, периодично. Последната гавра на майката и любовника й му нанасят обезобразяване. Рана на главата и опасност за живота.

Вече е осигурена защита на малчугана и обвинения за 35-годишната майка и набора й.

Те са задържани, но детето е било обезобразено.

Бащата вади евро зад граница и не подозира какво се случва у дома.

Едно дете на пет годинки ще трябва да се справя с последствията от това поведение.

Или пък да ги повтори един ден?!

Това е видяло, това прави!

 

Колата е по-важна от детето

 

Освен регион на гурбетчии, Родопите се превръщат и в планината на разбитите семейства. Огромен брой разводи се случват именно след като един от двамата съпрузи замине зад граница, а там вихърът на ежедневието го прати в друга посока.

Брак, дете, гурбет, две жилища, автомобил и… мъжът вече няма нужда от жената.

Подобни семейни драми изобилстват в региона. Примерите са много, а част от тях влизат в досиетата на съдебната практика.

 

„След брака заминахме за Белгия, там работихме и двамата. Битовите условия бяха ужасни.

 

Многократно го молих да се пренесем в самостоятелна квартира, като истинско семейство. Той обаче винаги променяше темата“, изплаква жена от региона, вече прекратила брака си, чийто „срок на годност“ се оказал едва 8 години.

„Върнахме се в България, за да се явя на държавните изпити, след което забременях. Като се роди синът ни, решихме да останем тук. Той така и не започна работа, а по-късно отново замина за Белгия. В тези ужасни битови условия там не можех да гледам детето и си останах. Той вземаше над 3000 евро на месец, пращаше ни около 300 евро“, разказва жената. Тази сума за издръжка не била достатъчна и се налагало родителите й и брат й да помагат. Съпругът в Белгия пък не позволявал тя да работи-трябвало да гледа сина му.

 

Съпругът си купил автомобил за 20 000 евро в Белгия, демонстрирал висок стандарт на живот,

 

но интереса към жената и детето ставал все по-малък, все по-рядко мъжът си идвал, а накрая сам поискал да се разделят…

Дете, два апартамента, автомобил, придобити по време на брака. Поредният, на който съдът сложи край.

 

Тя и той

 

Тя: Той не може да гледа семейство. Не парите са важни, имаме нужда от друго…

Той: Без да работя зад граница, те са свършени.

Всеки е прав за себе си, но семейната верига се къса.

Осезаемо.

 

Развод

 

Няма връщане назад. Един от членовете на семейството е зад граница.

Парите са важни.

Те определят всичко.

Добруването, торбичките в кварталния магазин дори.

 

В заведението

 

Рано сутринта в родопско заведение.

Масите са почти пълни. От жени. Оставили са децата на градина, училище, и нищят проблемите в ежедневието.

Много са кахърни.

Дали той ще прати пари, дали ще мине границата с малкото естествена контрабанда, дали…

От всичко това зависи добруването.

Пък то е определено.

Дали дантели, дали прашки, дали плейстейшън, дали…, празните буркани, с които е тръгнал.

 

„Ма, ако се върне…“

 

„Ма, ако се върне с любовница, бах му цървулите! Ще го изгоня“, изрича жена и отпива от чашата с кафе.

Пули очи, завърта ги, „белосва“ ги, ама е твърда. Поне пред приятелките си.

Иначе разчита на еврото.

Че без него…

 

„Не м`оим оправим джама“

 

Така казва другата. Притеснена е.

„Бах т`ва евро, без него мор ли бе?“, пита четвърта от жените. Отдавна си е изпила питието.  Кафе с мляко. Дори се бе пошегувала дали не е от крави от село Брош.

Не е.

Разочарована бе.

Все пак плати 20 стотинки за добавката.

 

„Чупих колата“

 

Така изповядва друга от дамите.

Катастрофирала нещо.

„Ма, що караш все в средата на платното, ма?! Нали ти казах, че така ще стане! Шамаросаха ли те?“, пита петата.

„Ма, кой ще ме удари, нали виждат номера на колата. Еднакви цифри. Кой ще посмее? Пък и това е джип“, изрича питаната.

Втората се замисля и казва:

„Ти к`во си мислиш, ма? Че все регистрацията ще те пази ли? Ща налетиш на някой дивак и ще ти опъне табелата в главата…“

 

„Ама моят работи за много пари…“

 

Така казва наперената мадама. И светът е неин.

„Той работи в оранжерия за дрога. Прави по 250 евро на ден. Патрон!“, допълва.

„Детето го гледа майка му, пък аз харча парите“, следва добавка.

„Само да не си намери друга“, казва на изпроводяк, допивайки последните капки кафе и тръгвайки.

Детето?! То е при бабата. Която и идея си няма за табели и дрога.