Доган сложи край на „пазарната демокрация“ и „хората без мяра“ с… Пеевски

24rodopi.com/Коментари

Геополитическите анализи на д-р Ахмед Доган винаги са били висш пилотаж. И те винаги са част от всяко негово послание. Анализи, които са с дълъг хоризонт на „трайност“. Защото големият политик може и трябва да провижда нещата далеч не в периодиката на предварително разваления продукт „от избори до избори“.

Те обаче обикновено остават встрани в последващите тълкувания. Което е грешка. Обикновено окончават до елементаризма в разбирането на Догановите откровения.

Лидерът на ДПС първи въведе термина „Обръчи от фирми“. И всички реагираха като ощипани. Сякаш не знаеха как от края на 90-те всички партийни субекти закрачиха редом с бизнеса и започнаха постепенното си превръщане в корпорации по икономически интереси.

„Порциите на властта“ от онова контролирано изпуснато видео в село Кочан бе шамар от страна на Доган - към всеки помислил се за феодал в периферните райони на страната. Малко по-късно самият тогавашен председател го допълни кратко „Просто обясних на хората каква е технологията на властта“. На хората, за да се сетят „феодалите“.

„ДПС е на път да се превърне в корпоративна, платена, партийна организация. Знам, че политика без финансиране не се прави, но има една критична граница, преминаването на която ни превръща в друго политическо качество“, изрече в последното си послание д-р Ахмед Доган. И това бе простичко обяснение на хората, защо се стигна до пречистването на партията. Месеци преди това, за ЧРД на Карадайъ, той пожела на председателя „да намери мярата между личното, партийното…“. И това беше директен червен картон. Защото мярата вече е била изгубена. Това бе корпоративното, което разяжда партията отвътре, погнусява електора, а ДПС има много резерви. За тази „пазарна демокрация“ Доган говори за втори път. Тя не е модел на ДПС, тя е властовата вакханалия, която намира хранителна среда във всяка една партия от отвъд океана, та чак до нашите ширини.

С това си последно послание, д-р Ахмед Доган обясни решението си за Делян Пеевски. С него започва възраждането на партията. А Пеевски го доказа с огромен размах в последните месеци. Той вдигна темпото на целия политически живот в страната. Неслучайно е и най-търсеният политик в кулоарите на парламента. Пеевски се появи на терен по време на местния вот, без митинги, без певици, без скандирания, без речите за „възродителния процес“, които омръзнаха дори на най-върлия електорат. Появата му на Тюркян чешма го доказа. Хиляди дойдоха, за да го видят, чуят, снимат с него.

„Последните 6 месеца направихме много в парламента и в местната власт, но имаме още много, много работа. Всеки ден, а не от избори на избори. Защото хората са мъдри и имат безпогрешни сетива за политиците си. И техните очаквания и изисквания към нас са да бъдем до тях. И ние трябва да бъдем“, изрече Пеевски за ЧРД на ДПС.

Не спря и да го повтаря и на всички срещи с хората. Наби го в главите дори и на помислилите се за вечни и вездесъщи в Движението. Които пък един по един си заминават. Обновлението на партията започна с хората, с техните проблеми. С нов ритъм на работа. Който вече е видим. Милиони потекоха към общините, а съвсем скоро тези изоставени хора там ще разберат, че държава наистина има и тя не ги е забравила.

Защото на тръгване от Тюркян чешма, всяка една „електорална единица“ си мисли за собствения дом, за уличката до него, за осветлението над нея, за децата зад граница. А това е в дневния ред и на Доган, и на Пеевски. Посланията са ясни.

А още по-интересни са анализите на лидера на Движението относно геополитиката. Задават се времена, които изискват динамични хора, които работят с размах и изпреварващо темпо.

 

***

 

Има интересна ирония. Начело на т.нар. „турска партия“ застава етнически българин. Етническите българи пък виждат в т.нар. „турска партия“ единствената надежда за нормална изправеност в тотално ненормалната обстановка на наведеност в политически план. С тази разлика, че ДПС все по-упорито и успешно бяга от клеймото „етническо“.