Срещнах дядо Рамадан на тръгване от село Безводно, област Кърджали. Прибираше овцете, а бялото козле се гушкаше в ръцете му постоянно.
„Като детенце ми е“, каза той, и погледна малкия си спътник с любов.
Гонеше деветдесет години. Не чуваше вече, но очите му бяха пълни с младост, очи, в които можеше да се види душата.
Мина доста време след срещата ми с него. Разбрах, че дядо Рамадан е заминал да пасе своето стадо по небесните поляни.
Животът ли? Животът идва и си отива…
Miroslav
Mominski, снимки от фотоалбум "Родопа планина - една голяма любов"
Е как го срещнали като починал
ОтговорИзтриванеЧети,чети,чети.До последното изречение,и ще разбереш.
ОтговорИзтриване