Боян Ангелов/24rodopi.com/Култура
Едва ли някой ще се усъмни в правотата на твърдението, че философията олицетворява апотеоза на човешкия интелект. Тя винаги е била възприемана като ключ към тайнствата на битието и като образ на макрокосмоса, в който пулсират сигналите на човешкото познание. Независимо дали в методологията преобладават гносеологически, метафизически или диалектически елементи, нейната структура предполага вникване в дълбинните пластове на моралното съзнание, където творческият процес заема подобаващо незаменима позиция.
Литературно-философският
труд на проф. д-р Мюмюн Тахиров „Философия на творчеството“ се вписва в
интерпретацията на философската пропедевтика и чрез изследването на творческия
процес като опредметен образ на човешкия дух. Авторът съчетава евристичната импулсивност
на талантлив писател с аналитичния светоглед на учен, а тези две предпоставки
му дават основанието да вникне в тайните на литературното творчество като
възможност за обяснение на видимите и невидими светове.
В
увода „Знаците на творчеството“ Мюмюн Тахиров разглежда в исторически план
генезиса на този процес, превърнал се в обект на изследване и артикулации от
дълбока древност. Авторът напомня, че древните шумери са ни завещали максимата „Всички започнаха да пишат, а няма
кой да чете“, която отеква и днес като неумолима парадигма. И с болка
оповестява плачевната за обществото ни истина: българският книжовен пазар е
пълен с преводи от най-различни езици, ала творбите на колко български автори
са превеждани в чужбина и има ли място за онези от тях, чиято тематика е
защитата на отечествената ни съдба?
След
този уводен раздел авторът със задълбочена ерудиция въвежда читателя в
същинската философия с нейните възможности да извисява човешкия интелект,
индивидуализирайки неговите феномологични предопределености в обособени
компоненти – биологични, психически и социални. Разгледано е и превръщането на
човешката инспирация в индивидуален дух,
който става средоточие на макрокосмоса с неговата всепоглъщаща
безграничност и на микрокосмоса с незримите му потайности.
При
вникването в аксиологичните параметри на творчеството, авторът с прецизна
последователност определя същностните характеристики на философията и
проследява нейния генезис, очертан в обширен времеви диапазон – от дълбока
древност до наши дни, когато човешката личност се разглежда в контекста на
космическите наблюдения и открития. Ценностната ориентация на моралното
съзнание влияе непосредствено върху индивидуалния творчески процес, затова
авторът на монографията набляга върху значимостта на аксиологията за
функционирането на изкуството и върху проблема как красотата и доброто влияят
на съзерцателната активност, притежавана от творците, които обясняват без
научни постулати действителността, заключена в пространствено-времевия
континуум.
В
книгата не е отмината и субординацията на творчеството, както и разделянето му
на някалко вида: онтологично, животинско, човешко и изкуствен интелект.
Естествено е авторът да наблегне на човешкото творчество, което има
преимуществото да преобрази природните феномени, подчинявайки ги на
индивидуалното съзнание. Отделено е място за творческата свобода и за нейното
потискане при съобразяването с реалностите на политическите процеси, което се
превръща в предизвестена смърт за въображението и истинността.
Една
от най-същностните характеристики на творчеството е възможността за общуване.
Писателят, художникът, музикантът, актьорът, архитектът по строго индивидуален
начин изпращат своите послания към заобикалящия ги свят, но те са преди всичко
емоционални обръщения към човека като индивидуалност и към обществото като
цялост. Създалото се съпреживяване на катарзис, идеи и възприятия оказва
незаличимо въздействие върху възприемащия творбите на изкуството. Възникналите
съприкосновения с плодовете на творческия процес водят до симпатия или антипатия, до близост
или отчужденост, но не и до безразличие, защото естетическото чувство
хармонизира с индивидуалната нравствена нагласа.
Post A Comment: