Това е бар. Кръчма, ресторант, заведение. Както искате наречете мястото за срещи.
Скучно, тъпа музика, хора.
В един момент идват те.
Не са се срещали от години.
Това е тяхната вечер…
***
Гледат се от разстояние двамата нашенци. Познаха се, въпреки белите нюанси, бръчките,
липсата на окосмяване по някои места.
Кръчмата е
пълна с народ. Те са на различни маси. Но очите се срещнаха.
Сервитьорът
достави по бутилка и на двамата. Всеки поръча за другия.
Останаха
докато ресторантът оредяваше. Седяха на столовете, докато съвсем се изпразни.
Пак се
погледнаха през масите и решиха да се настанят един срещу друг…
***
В училище
за кратко стояха на един чин. После животът ги раздели. Единият остана, другият
замина зад граница.
Срещата
предполагаше мъчение над думите, но егото надделя.
И
започнаха…
„Беше
трудно, но от нулата постигнах много. Сега имам семейство, две жилища там“,
заразказва гурбетчията.
„Беше
трудно, но се нагодих. Сега имам три жилища за семейството“, посочва
съученикът.
***
Пак мълчание и нова бутилка идва към масата. Надпревара кой ще я плати.
***
Пиене и
лека-полека спомените разтоварват душите.
Разговорът
преминава като в зоологическа градина.
„Трябва да
си упорит като магаре; единак като вълк; хищен като пираня…“.
Редят и
надигат чаши.
„Ти, как
иначе…“
„Добре,
много труд. Постигнах два покрива, ти?“.
„С тези, с
онези. Обществени поръчки, партии, неща разни. Три покрива“.
***
Наглед
странен разговор. Ама, приятели са, разбират се, както обяснява една реклама за
бира.
***
Превес взема алкохолът.
„Как стават
нещата там?“.
„С пари и
работа, и навеждане, когато трябва“.
„А тук?“.
„С много
навеждане, пари и усмивки“.
Започва
хорово псуване на живота, колегите, партиите, господарите.
***
Последни
поръчки.
По едно от
същото.
Следват
същите приказки.
„Щастлив ли
си?“, въпрос.
Отговор:
„Имам пари“.
„А ти?“
„И аз имам
пари“.
***
Сервитьорът
отново идва.
Последни
поръчки няма.
Пита ги и
той „Доволни ли бяхте?“.
„Да, да,
ама, такова, може ли по още едно малко?“, питат хорово.
„Не. Всичко
свърши“, отговаря момчето.
***
Излизат и
вдишват въздуха на родния град. Всичко е тихо. Отекват прозявките им. Звучни и
дори ехото е отегчено.
Разделят
се, всеки в различни посоки.
***
„Поредните
на изповед“, казва барманът.
„Все по
едно последно им липсва, иначе се надпреварват за покриви да говорят“, изрича
сервитьорът докато отсервира масата.
Това е трагедията на джендърския живот, е казал поетът...
ОтговорИзтриванеТака е при Капитализма говори се само за Пари но го няма ЩАСТИЕТО драги Евроатлантици
ОтговорИзтриване