„Боли ме, страдам. Няма кой да ме погледне. Дадох по 20 000 лева на децата, а те дори не желаят да дойдат до село. Живея сам и си спестявам парите. Имам повече, отколкото работещи хора. Но вече няма сили за забавления“.
Думи с възраст 85 години. Битие - в мините. Сега - на село.
Цена – 2000 лева на месец.
Живот – в самота. Цел – последните мигове на радост.
Младите го изоставиха в търсене на друго щастие…
На снимката: Падналият
и самотният – няма разлика
Четете по-късно темата на 24rodopi.com: Изнасяме гурбетчии, а те – мразят родното
Поне не си беден и самотен. Бъди благодарен на това, което имаш.
ОтговорИзтриванеHayıflı evlâtların ve avratın olsun, demiş yaratanım. Ama olmayanında kabahat kendinindir!
ОтговорИзтриване