Побелели, пръснати из цял свят: Съученици се събраха след…. 53 години!

24rodopi.com/Общество

Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 50 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби.

Много сълзи на очи, емоции и спомени предизвика срещата на Випуск`1971 на Средно училище „Христо Смирненски“ в село Черноочене. Един уникален и неразделен клас се събра отново, за да отпразнува 53 години от завършването на гимназията.

Основни инициатори на срещата са самите те и организационна група, начело с Шерафет Лятиф. Той търси из старите архиви, създаде група в социалната мрежи. Намери имена, проучи телефони и адреси. Издири съучениците си из цялата страна и чужбина, главно в съседна Турция.

Цели пет десетилетия след последния училищен звънец, събитието имаше и силно „международно присъствие“. Специално за събитието в Черноочене дойдоха съученици от Република Турция. С една единствена цел – да видят отново някогашните приятелски усмивки, да си спомнят лудите училищни години. Някои от тях се срещнаха за първи път след толкова години и отново видяха лицата на вече порасналите деца от съседните чинове.

„Не успяхме да се съберем всички, но срещата премина интересно. Надявам се да правим тези срещи по-често. Ние бяхме много задружен клас“, сподели Шерафет Лятиф.

Той беше подготвил видео със снимки от далечните години и успя да развълнува всички.

„Радвам се, че не сме се забравили. Много голяма част от тези 36 випускници са успешно реализирани хора“, сподели Бейрул Саргън. Той дойде специално от Турция за срещата.

Някогашните неразделни момичета и момчета, сега възрастни хора с побелели коси, първо се събраха пред сградата на бившето си училище. Посрещнаха ги настоящият директор на СУ “Христо Смирненски” Юлия Чортленева.

Преброиха се с клас стани и клас стани.

С едноминутно мълчание присъстващите почетоха паметта на учителите и съучениците си, които са напуснали този свят.

Училището ни даде много – най-вече дисциплина, много добри приятели и добри учители, категорични бяха те.

Бившите съученици на по 70 г., мъже и жени с всякакви професии, си припомниха приятни мигове от учебните дни. Имаха много да разкажат и за цели 5 десетилетия раздяла, за живота си, за професионалната си реализация, за децата и за внуците си.

Разделиха се с пожелание в скоро време отново да се съберат.

Исмет ИСМАИЛ, Черноочене