„Горубсо-Кърджали“ на 85 години: Предприятие – история за поколения! По пътя към златото и този към бъдещето…

24rodopi.com/Общество

„Традиция и професионализъм – това е печелившата формула за бъдещето на “ГОРУБСО-КЪРДЖАЛИ” – АД.

В предприятието работят потомстевни фамилии – от дядото и бабата през през децата и внуците, а се очакват и…  правнуците.

От един тон руда, след добива и преработката му, се получава злато по-малко от една брачна халка…“.

Изключително интересен разговор с инж. Живка Ковачева – изпълнителен директор на „Горубсо-Кърджали“. Мениджърът, превел предприятието през най-трудния период на прехода, когато промишлени гиганти са „сгромолясваха“. „Горубсо-Кърджали“ отбелязва 85 години от създаването си.

 

-Г-жа Ковачева, „Горубсо-Кърджали“ на 85 години. Нека минем по този път с един бърз преглед какво се случи за този период?

-„Горубсо – Кърджали” АД е пример за връзката на миналото и настоящето с бъдещето.

На 12 май 1939 г., с участието на Българо-швейцарското дружество  „Гранатоид” и немските фирми „Шолберг цинк”, „Ото Волф” и „Фелтен и Гийом”, се основава акционерно дружество “Пирин”, което започва изграждане на производствени мощности за добив и преработка на оловно-цинкова полиметална руда и поставя началото на изграждането и утвърждаването на град Кърджали като промишлен център.

От архивните материали се вижда, че още с основаването на дружеството се започва целенасочена работа за развитието на цялостната техническа и социална инфраструктура на региона, на суровинната база, минното строителство, транспортните връзки и други.

Днес „Горубсо – Кърджали” е  модерно минно – преработвателно предприятие със свой собствен облик. В рамките на няколко години, предприятието се промени, усъвършенстваха се технологиите и оборудването, промени се визията. В основата на успеха са хората с техния професионализъм и умения, с тяхната лична и екипна мотивация. Инвестициите в подобряване на оборудването и усъвършенстване на технологиите предполагат все по безопасна и по-ефективна работа.

Полагането на последователни грижи за околната среда и инвестициите в социални дейности допринасят за изграждане и запазване на отговорна корпоративна политика.

 

-За съжаление десетки предприятия не успяха да оцелеят още в зората на прехода. Как се справи „Горубсо“, каква бе „тайната“ – добрият мениджмънт, силата на природните богатства, новите възможности и отворени врати?

-През тежките години на преход към пазарна икономика, дружеството не само успя  да съхрани дейността си, но и да я доразвие, ползвайки световния опит в съществуващите най-добри технологии за преработка на полиметални руди.

Изграждането на дружеството през годините не би било възможно без висококвалифицирани и подготвени работници и специалисти и волята на мениджърския екип да продължи реформата в дружеството и да го превърне в съвременна и просперираща фирма.

Традиция и професионализъм – това е печелившата формула за бъдещето на “ГОРУБСО-КЪРДЖАЛИ” – АД.

 

-„Горубсо“ е една от емблемите на Кърджали. Структуроопределящо предприятие. Заради него в града са се заселвали хора от други краища на страната, дори от столицата. Някои дори все още си показват трудовите книжки, в които има попълнен един ред за трудов стаж и той е преминал изцяло, до пенсиониране, в „Горубсо“.

В този ред на мисли, предприятието дори е било фактор в демографията. Как обаче дружеството отговаря на съвременните предизвикателства - недостиг на квалифицирана работна ръка, заплати, които изостават спрямо тези в големите икономически центрове?

-Общият недостиг на квалифицирани работници и специалисти няма как да не се отрази и при нас, но традиционната за региона минна професия, категорията на труд и разбира се заплащането му все още помагат за осигуряването им. Ръстът на работните заплати за 2024 г. спрямо предходната за дружеството е с 25%, като на основните работници е с 30%. “ГОРУБСО-КЪРДЖАЛИ” – АД няма и половин работник в сивия сектор, което също не е без значение за сигурността на хората. Освен всичко това в дружеството е въведена и система за постоянно обучение и квалификация. Немалко млади хора, започнали при нас, повишават образованието си, за което съществуването в града на филиала към МТУ е от съществено значение.

С радост и гордост мога да отбележа, че тук работят потомствени фамилии – от дядото и бабата през децата и внуците, а очакваме и правнуците.

 

-Златото и „Горубсо“. У мнозина битува мнението, че едва ли не добивът означава изкопаване на готови кюлчета. Това обаче е един много тежък и труден процес. Обяснете го, как се случват нещата?

-Златото е реален продукт, за производството на който са необходими много труд и инвестиции, независимо от спекулациите на много хора, за съжаление част от тях политици. Романтизмът от времето на Калифорнийската златна треска, като че ли е жив и до днес и ако в миналото златотърсачите са приемани като авантюристи, то днес добивът на злато е все така рисково начинание, независимо че вече е високотехнологичен процес .

За съжаление историите за огромни златни запаси намират почва. Реалността обаче е много по-различна.

Разходката ни по пътя на златото показва, че за да се добият първите грамове, се започва със „стъпване на геолозите на терен” или с това започва процесът на проучване. А до получаване на златните кюлчета са необходими милиони инвестиции за проучване, за строителство, в т.ч. и на скъпоструващи подземни изработки, за машини и съоръжения и други без никаква възвращаемост за период между 10 и 15 години. Рисковете за вложената инвестиция са геоложки, технически, търговски, а много често и политически. А не бива да пропускаме и чисто социалния риск.

 

-Разработвате ли още находища, Родопите под злато ли са?

-Малко хора знаят, че в годините до промените в края на 1989 г. по линия на тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ на България е било забранено да търси, проучва и добива златосъдържащи руди и затова там, където са се появявали индикации за такива, проучването е спирано. Това доведе до по-интензивното проучване през последните десетина години. Да има златно – сребърни находища в България, но те са малки в сравнение със световната практика, и с ниско съдържание. Един пример-от един тон руда, след добива и преработката му, се получава по-малко от една брачна халка.

Да, имаме няколко инвестиционни намерения, които са на различни нива по пътя на процедурите за получаване на концесии. Такива са находище „Надежда“, за което очакваме да приключи процедурата по получаване на концесионни права, „Момчил“  и „Китница“– в процедура по ОВОС.

За съжаление управленческите немощ и хаос в последните три години забавиха приключването им. България достигна абсурда, процесът по издаването на разрешения за търсене и проучване и/или добив на полезни изкопаеми, да отнема десетки години над законоустановените срокове, които винаги се нарушават.

Българският рудодобив е под нарастваща заплаха от постоянно утежняване администрирането на инвестиционния процес, популистки призиви за преразглеждане на концесионни възнаграждения /КВ/ независимо, че сравнението с останали страни с аналогични залежи и успешно развита добивна индустрия да показва добра практика, а и от международен популизъм, навлизащ в европейската законодателна рамка

 

-Приоритет в работата на предприятието е свеждането до минимум риска от увреждане на околната среда – как се работи в тази насока?

-„Горубсо – Кърджали”АД осъществява  дейността си по начин, съобразен с изискванията за опазване на околната среда,  като развива, реализира и поддържа основните принципи на системите за управление на околната среда, здравето и безопасността на хората, съобразени с международно признатите стандарти, доброволните практики на предприятията от минната промишленост,  в съответствие с българските закони и съответните европейски и международни ръководни принципи. Нашето намерение е да намалим до минимум риска от увреждане на околната среда, както и да опазим здравето на служителите, посетителите и хората от околните населени места.

При изпълнението на всички наши дейности за опазване на околната среда, здравето и безопасността, ние се задължаваме: да осигурим достатъчно ресурси за изпълнение на нашата политика за опазване на околната среда, здравето и безопасността и на кодексите за поведение; да управляваме рисковете за околната среда, както и рисковете за живота и здравето на работниците, служителите и населението; да поддържаме системата за мониторинг за проследяване на нашите дейности, успехи и инциденти; да провеждаме или оказваме подкрепа за изследователски програми за повишаване на знанията и осведомеността за въздействието от миннодобивните дейности; да се стремим да бъдем сред водещите в бранша в областта на опазването на околната среда, здравето и безопасността на хората.

 

-Как и къде виждате „Горубсо-Кърджали“ след 20 години, когато предприятието ще е навършило вече век?

-Дружеството вложи и продължава да влага немалко инвестиции, за да осигури устойчивото си развитие и бъдеще. Виждам едно още по-проспериращо, по-успешно, запазило традициите и професионализма дружество.

 

-Позволете и въпрос, провокиран от читателския интерес: Не можеше ли въжената линия за превоз на руда от Мадан до Кърджали да се трансформира за туристически нужди? Изградена от германците, в зората на демокрацията „Въжената“ изглеждаше труден за реализация проект дори в съвремието, но пък бе бързо консервиран.

-За съжаление въжената линия беше към „Горубсо – Мадан“ и даже не беше консервирана, а беше ликвидирана и нарязана за скрап.

„Родопи voice“