Върти педалите, пот по цялото тяло. Слънцето пече в лицето, очите са присвити. Тялото е изпито. Кожата залепнала за костите.
Той е един възрастен мъж. Побелял, уморен, но със свежи очи.
Той кара нещо странно. Една триколка, със седалка. Сякаш
излегнат на нея, но завърта колелата с нечовешките усилия на краката.
Той е изминал над 5000 километра с това превозно средство.
Колело с три гуми. В багажника само палатка и книги…
Така мучи 19-годишна родопчанка, озовала се край басейна на
хотелски комплекс. Момичето има около 100 думи в речника, но пък има отличен на
матурата. Уау, колко е топ!
Джуки, гърди, тук-там пипнато нещо.
Тя маже бедрата си и нарочно ги изпъва възможно най-близо до
слънцето. Те блещят и предизвикват погледите. Това е и целта.
Музиката дъни, а малката дама е безумно щастлива, че я
гледат на фона на Фики и Галин…
С триколката и въртене на педали е изминал над 5000
километра. Цяла Европа, бил е къде ли не. С книгите си, палатката, триколката.
Срещаме го в Гърция. Отказва да го снимаме, но говори. Скромно, учтиво. Казва,
че е уморен, пътува постоянно. Той обича да върти педалите на странното си
превозно средство. Да обикаля в своето самотно приключение. Разпъва палатката,
спи, храни се малко, на следващия ден потегля със зората. Към своя хоризонт. Не
обича чуждо внимание. Отдал се е на самовглъбение. Изцежда собствените сили в
устрема на залеза и изгрева. Кръговратът на живота, в която вечни няма. Не
търси изгубеното, търси неоткритото. Своя заник в утрото на новия ден.
***
„Ма, тоя дойде с „Порше“, ма. Видя ли? Нищо, че е малко
дърт. Сигурно на 35 години, ама става. Заради колата“, казва девойката, докато
продължава да изпъва нозе към слънцето, за да си направи с ходилата сянка на
лицето.
„Тук е готино, ма. Такива можем да си хванем“, добавя приятелката
й докато намества с ръце бюста, който аха да изскочи от „чашките“, докато
поршенцето паркира.
Двете дами са прекрасни. Плод на телефоните и уай-фая.
Вероятно нямаше да се пръкнат, ако нямаше покритие. Новото поколение, за което
гадното е „шит“, а хубавото „топ“. Неосъзнаващо, че и гомната могат да имат
връх. И потънеш ли в него, няма измъкване.
Те стоят край басейна в един родопски град. Комплекс с
всички екстри на консуматорското общество. И те търсят. Жадуват още по-голямо
щастие от това да дадат по 100 кинта за лукса – вода и шезлонг. Нещо като кожа
и изпотен задник в автомобил…
Сезонът на отпуските. Сезонът на рахата, на проронените
скришом желания, на изпълнените с лепкава страст нощи.
Време е за море, за планина, за близки хора.
На кой както му харесва, каквото обича, което му доставя
наслада и пълни душата. Време за равносметка.
Морето е на 100 километра
Задушен от самия себе си град. Прегръдка на самоубиец. Прах
по кожата, ежедневие, пропаднало в дупка., но…
Само на 100 километра е първият плаж на Бяло море.
Родопското, както вече го наричат. Нашенци решават-родно, чуждо, без значение.
Важен е отдихът.
Колкото струва почивката в България, що-годе толкова ще
излезе и в Гърция. Разликата идва от въздуха. У нас се плаща дори за правото да
дишаш, при комшиите все още не. А и разстоянието е по-малко. За чистота и
спокойствие да не говорим. Бесовете на мутро-барока по петолинието на чалга
мелодия отсъстват от уравнението. Въпрос на вкус, все пак.
Примерни, средни цени. По 10 лева на човек, бира по 3,50-4
лева, картофки за пет, пилешки хапки за 7… Пригответе по едно 80 кинта на
семейство на ден край водата. Иначе поне нощувката е безплатна. Пък и работа ще
се свърши.
В къмпинга има скари, хладилници, нищо няма да стане зян.
Рекламираната градина се оказва тротоар, 2 на 2, с храсти, а
гледката е към паркинга на съседния хотел, който по размери е като кооперация в
„Люлин“.
Докато чакаш ден и половина да се появи човек с простир,
защото на рецепция няма жива душа, хвърляш гащи и хавлии по храстите.
На тръгване отново звъниш по телефонаа, а отсреща: Остави
ключовете на вратата, няма проблеми.
Иначе купон! Бирата 6 лева, а дадеш ли десет-няма ресто.
Чалга дъни от всяка кръчма. Жива музика сякаш „Гласът на България“. В едната се
имитира Софка, в другата Азис.
Наздраве!
„125 евро за 48 часа. Това ни струваше почивката, която
започна в петък следобед и продължи до неделя. Малко преди 13 часа си бяхме у
дома“, разкрива семейство от региона. Трима души, на къмпинг.
Или по 2,60 евро на час.
Човекът с „Порше“-то си тръгва с друга.
Гледат намусени.
„Баси тъпото място, викай твоя и да си ходим“, казва едната.
Разбирането за почивка е въпрос на възприятия. Лични.
И нищо друго няма значение. Забавлявайте се.
Търсете-изгреви, залези, мечти, вдъхновения, автомобили…
„Родопи voice“
.jpg)
Прекрасна статия!! Замислете се хора!! Българите са станали гадни алчни сноби,комплексари ,бездушни!!
ОтговорИзтриване