Румен Радев като късния Първанов, юмрукът вече е отворена длан

Самуил Крумов/24rodopi.com/Лично мнение

Румен Радев вече е като късния Георги Първанов. Вторият мандат е преполовен, иска власт, но не смее да излезе на терен.

Докато последният се прицели в електората на собствената си партия и създаде АБВ, то загатваните мераци на актуалния държавен глава, и по-скоро на хората зад него, са за далеч по-голям спектър, обхващащ цялото политическо пространство. С други думи юмрукът вече е протегната ръка.

Как започна всичко. Бърз обзор. БСП осигури писта на военния пилот, а Борисов му зареди гориво с кандидата си Цецка Цачева. След спечелването на първия мандат последва една приятелска прегръдка на площада между Радев и Борисов. Времето на юмрука пък дойде, след като хората на главния прокурор влязоха в Президентството заради хората на Радев. И държавният глава напълни площадите с „Мутри, вън“. Интересното е друго. Ако не бе акцията на Гешев, дали Радев щеше да вдигне юмрука и всъщност, само своите хора ли предпази? В крайна сметка сметка площадът и акцията „Росенец“ на Христо Иванов, който замалко да изтърве влака, промениха конфигурациите в парламента. АнтиБойко настроенията спомогнаха президентът да инсталира във властта Кирил Петков и Асен Василев, които пък… се обърнаха срещу него. Той ги нарече шарлатани, а пепейците „изпраха“ и се прегърнаха с Борисов. Христо Иванов пък започна да сяда из различни скутове. Последният е този на доктора по философия от същия този Росенец, чийто плаж прати Иванов отново в политиката.

Сега се задава поредното предъвкано старо. С още по перверзни сюжети. Една широка коалиция от „Дондуков“ до Черноморието пък каквото стане.

Навред политиката носи неприятна миризма. В България обаче смрадта не се трае. Шизофренията тук е на власт. Представена на манежа от най-жалките клоуни.

Целият цирк е на обвързаности и жажда за… сетете се сами.