Той е бивш борец, но днес „бори“ единствено… бутилките. Продава на пазаза разни неща-предимно обувки и гащи. Ушите му смазани от спорта, но душата откровена.
Твърди, че има пояс „Дан Колов“. В скута са му били
шампиони.
Но сега бори бутилките. Пие и продава гащи и обуща. Бизнес,
за да изкара за бутилките. Не съжалява за нищо. Такъв е животът.
Философия от тържището, където всеки продава нещо. В живота,
в който може би и всеки е продал нещо от себе си…
Младите
Болшинството от тях ги няма. Особено по селата. Там са
старците със своето мило минало. Там е въздухът и тишината. Там разговорите са
рядкост. Мълчаливи погледи, набраздени лица и тъга в сърцата. Защото тези,
които трябваше да са в скута, липсват. Празнота в последните издихания на
селата, в които тъгата е единствен господар.
Всички избягаха. Избраха тегобите на оковите и отчуждението,
отколкото малкото свобода на селския двор.
Наши се грижат за
милионери срещу… 900 евро!
Родопчанки се грижат за старци в Италия, някои от които дори
милионери. Въпреки това, възнагражденията за баданте или т.нар. „домашни
помощници“ рядко надвишава 900 евро. Част от заплатите на гледачките на
възрастни хора обикновено се изплащат от държавата, като допълнително се дава и
от работодателя. В други случаи възнагражденията са изцяло от лицето, за което
се полагат грижи или от семейството му.
„Работих при възрастен италианец, който разполагаше с 3
милиона евро в банковата сметка. Живееше в къща на село, съвсем скромно.
Заплатата ми бе 900 евро, която ми плащаха негови роднини. Успял е да спести всички
тези пари с работа, но и с различни машинации докато е бил управител на голямо
стопанство, което е включвало много фермери от региона. Поне така твърдяха
близките му. Този човек никога не е ходил на почивка, не е виждал и морето.
След като почина всичките му спестявания отидоха при роднини, които
най-вероятно също няма да ги харчат предвид начина на живот, който водят“,
споделя баданте от Родопите. Жената живее и работи на Апенините от близо 20
години.
„Почти няма
пенсионер, който да не разполага поне със 100 000 евро в банка.
Грижих се за старец, който бе спестил близо половин милион.
Стар ерген, който дори на младини се е хранил при семейството на сестра си, за
да спестява средства. Никакви претенции към храната. Винаги искаше в менюто си
супа с паста, което по същество си е просто една гола чорба. Нямаше дори
телевизор в дома си“, споделя впечатленията си друга гледачка от региона.
Въпреки ниските заплати, професията на баданте е една от
най-предпочитаните от жени от България. Те не плащат за квартира, нито за
храна, тоест успяват да спестят всичко заработено.
„Не съм виждала хора
да живеят в такава нищета,
ако и да разполагат с такива средства, които са внушителни
за нашата страна. Те дори отказват да се къпят под предлог да не се разболеят,
но всъщност е за да пестят вода. Една от бабите, за които се грижех, ме караше
до оставям хляба да изсъхне, за да може след това да топи в чашата с вино и
това й бе десертът след вечеря. Болшинството от тях не са ходили никога на
море, нито пък са напускали държавата“, разказва друга родопчанка.
Фамилиите в Италия са изключително задружни. В селските
райони се занимават главно със земеделие и животновъдство. Живеят в големи
къщи, заедно, или в сгради в близост една до друга. За възрастните обаче
задължително се наемат гледачки, никой от семейството не отделя време за тях.
Баданте не са само жени от Източна Европа, но има също така от Африка и далечна
Азия. Немалко и италианки от южните райони се занимават с подобна дейност в
богатия север…
У дома е самота
В родния край старци умират по градините, а деца и внуци са
далеч. У дома хора заминават, за да се грижат за чуждите старци, но в домовете
им няма кой да обгрижи техните родители.
„Свободното движение на хора, стоки и капитали“, което сложи
окови на хората, градили една вече съсипана държава.
Безумието на реалността.
Старци на „семейно
повикване“
Часът е пет сутринта. Малкият автобус е пълен с хора.
Маршрутът – от Родопите към столицата. Следващите транспортни средства също ще
потеглят без свободно място. Една част от пасажерите са възрастни жени. Цел на
пътуването е летището в София. А от там – към Западна Европа…
Стотици възрастни хора от планината, със скромни пенсии,
някои от които малко над 600 лева, живеят в столиците на Белгия, Нидерландия,
Великобритания, Германия. Там те са „професионални баби“. Новото им поприще е
да отлеждат собствените си внуци, помагайки на децата, отдавна заминали зад
граница.
„На повикване сме малко. Но иначе главно през зимата, а
лятото се прибираме да се грижим за градините в село“, споделят две жени на
заминаване от региона. Семействата на децата им са в западната част на
континента. Тяхната подкрепа пък се изразява в полагане на грижи за малолетните
внучета.
„Цял ден работят, ако няма градина и училище, по-добре
бабата да се грижи. Тъжно, че избраха този живот далеч, но тук не успяха да
спестяват за нищо“, казва 73-годишната Бедрие. Полетът й е до Белгия, където ще
я посрещне дъщерята и зетят.
„Мамо, само домашни
манджи, нашенски, да готвиш, ми вика синът.
Та по цял ден съм домакиня. Викам си, що не оставите малките
на село, цяло лято при мен, че да им правя поне истинска храна, ама не искат.
Кой родител ще да се раздели с децата. Ама, нас не ни питаха като заминаха“,
посочва пред екипа ни друга „професионална гледачка“, но на семейни начала.
„Този живот няколко
месеца там, после няколко тук, е за все повече хора.
Поне като отидат, не плащат за нищо, че тук с малките пенсии
нищо не става. Там са заедно, децата осигуряват всичко. Ама и старите не се
решават завинаги да отидат, че и тук им е мило за дворовете“, коментира темата
кмет на родопско село. Десетина възрастни хора в населеното място са именно на
този режим в иначе спокойните старини.
Прибиране и трагедия
Едно прибиране, една трагедия, един пример.
Мъж и жена загиват при катастрофа с гурбетчийски бус на
границата между Унгария и Румъния. Няколко души пътуват с него от Белгия към
България. Всички пътници са възрастни хора, които се връщат след няколко месеца
при деца и внуци в Брюксел и други градове.
На място загива 67-годишна жена, а по-късно в болница се
умира и мъж на 72 години. Като по чудо при тежкия инцидент оцелява 80-годишна
жена от родопско село.
Забележете възрастта.
Всички те са прекарвали всяка зима при децата, а първите
пролетни дни са се връщали в родния край. Защото не могат да го оставят, а не
могат да откажат и на децата, избягали в другия край на континента.
Пример за една трагедия, сполетяла цяла нация.
***
Той е отгледал шампиони по борба, но вече не може да се
бори. Справя се само с бутилките.
Те са съграждали тази държава, днес загиват по пътищата,
защото са били при деца и внуци.
У дома е тишина. Празнота. Както и кичозната суета на
лъскавия джип пред изнемощялата бащина къща…
Yasa tapa
ОтговорИзтриване