Русалката е като „сервитьорка“, еленчето без рога и крака…

Валентин Ботев/24rodopi.com/Общество

Паметници, скулптури и други творби на изкуството с културна или историческа символика са от огромно значение за облика на един град или дадена държава. Вдъхват чувства на уважение и възхищение към това колко красиво са направени, и какво значат за нас. Често, когато ги гледаме, носталгията и миналото изплуват в главите ни и си спомняме колко поколения сме израснали, играейки си около тях. Те и авторите им са символ на това как човек може да създаде нещо толкова прекрасно, но за съжаление в днешно време ние се превърнахме в противоположния пример .

Към днешна дата почти всички културни произведения в Кърджали са осквернени, занемарени, а някои дори и безследно изчезнали.

Припомняме ви случая със статуята, намираща се някога в парк „Простор“, на момиченцето, държащо гълъб в ръцете си, която просто… изчезна. Виновникът така и не се намери. Пресен случай е Русалката, намираща се в Градската градина, която е там още от самото му създаване. Няколко пъти е била местена от често сменящите се собственици на търговски обекти наоколо. Малкото езерце, в което се оттича вода от делвата на девойката, вече е съсипано. Заменено от повече маси за клиенти на заведение. Което само по себе си е покъртително и разваля самата идея за създаването на тази прекрасна творба, с огромна сантиментална стойност за нашите съграждани. Материалът, от който тя е направена е много специфичен и трудно би могла да се реставрира. Ако все пак успее да се намери такъв, ще изисква сериозни финансови средства, отделно и наемане на професионалист, който да се заеме с този ангажимент. В противен случай вариантите са два: или ще се разпадне, или ще се закърпи нескопосно с некачествен материал, което ще направи гледката просто гротеска.

Друга подобна съдба имаше и еленчето в „Простор“ или каквото е останало от него . Краката и рогата на животното са отрязани. Еленчето към днешна дата стои върху метални тръби, което прави гледката покъртителна. 

Наша е вината, че вандалщината и липсата на всякакви ценности и чувство за съхранение и отговорност са взели превес. Постоянно обвиняваме всичко и всеки, но не и себе си. Творения, на които са се радвали няколко поколения кърджалийци, биват целенасочено унищожавани.