Всичко е във ваши ръце: Чакайте спасител и… ще ви смелят!

24rodopi.com/Общество

„Всичко е топ, куул“, „Здр, Кпр“ (ще рече „Здрасти, какво правиш“)…

Така говорят децата в днешно време. И с още лексика от игри в телефоните.

„Имаш ли пауър, много таргети, много нещо“.

Играете ли футбол с децата си, за да ги чуете в действие?

Създадената писменост от нас е на 1200 години, но вече се погубва. С всякакви чуждици.

В същото време това ново, консуматорско поколение, не е способно дори гащите си да опази, та камо ли езика.

 

Разврат, просия, пиене, комар, проституция…

 Жители на централната част на родопски квартал пропищяха от тумба роми, окупирала малкия парк срещу денонощен магазин.

„Всичко започна преди месеци. Първо бяха двама клошари, които се наливаха, сега са цяла орда. Мъже и жени. Децата просят, а заработеното се изпива. Дами от групата проституират с благословията на тези, които уж им се водят мъже. Впианчени старци пък се възползват от услугите. Плащат по 10 лева за секс, по два лева за „френска любов“, коментирата живущи в блок в кваратала, зад който се намира паркът. Всичко се случва и по зелените площи, както и околни кооперации. Същите се използват и за тоалетна.

 

Парите от просия и проституция отиват за алкохол и игрални зали.

 „Възрастни хора вечер не могат да излязат на пейките от страх. Когато им се направи забележка, стават агресивни. Крещят, че това е дискриминация, мъжете пък правят сексуални намеци на пенсионерки“, споделят още хора в тази част на квартала.

„Ние си знаем правата, прибирай се, че ще ядеш бой и други неща“-с тези думи ме заплашиха. От истински „зелен блок“, сега се е превърнал на тоалетна, коптор, свърталище на развратни хора“, казва възрастна жена от съседния блок.

„Преди идваха майки с деца да си играят. Събираха се, чуваше се детски глас, а сега само викове и крясъци“, с мъка споделя друга жена. Казва, че много от родителите вече ходят към центъра или по кафетата от страх, заради групата, която е превзела този район.

Съседи твърдят, че „ласки“ продават и мъжете на проституиращите. Главно на… други мъже. „Случващото се е пълен потрес“, коментират още от блоковете в съседство.

 

Само смелите имат право на…

 Това общество, свикнало да консумира, няма съпротивителни сили. В миналото, подобни щяха да бъдат пометени от мъжете в квартала в рамките на 30 минути. Сега мъжете ги няма. Децата също, внуците тоже.

Има страх от някакви продавачи на плът?! Страх!

Смелите имат право на достоен живот. За страхливите са мазетата.

 

„Не можем…“

 „Не можем да се разберем с хора, които нямат чувство за отговорност. Асансьорът е развален. Никой не звъни на техниците. Чакат мен да се прибера. Ами, ако това се случи след месец? Ще куцукат нагоре надолу, седем етажа. Нямат телефони ли? Изгори крушката в кабината, аз я сменям. Развали се бравата на входната врата, аз поемам грижите. Няма осветление на етажната площадка-пак аз. Що бе? Що разчитате и чакате на някой друг?“, пита домоуправител във вход на блок, който има население на средно голямо село в Родопите.

И е прав. Но и подсъзнателно анализира състоянието на цялото общество.

Което все чака на някой друг. На някой Дон Кихот, който да дойде и пребори собствените им мелници.

Няма такъв, пичове.

Затова ще стоите на тъмно, без асансьор и ромите ще проституират и ви плашат пред входовете. Ще живеете в собствените си страхове, докато… не се изправите срещу тях.

Но едва ли!

Това е падението на един народ, който сам реши да има господари и да бъде неук…

Защото първо е в главата, след това в мускулите!

Тревожат ви разбойници? Какво трябва да направите? Да чакате? Както някой да смени крушката в асансьора?!

Чакайте още. И ще влязат в домовете ви…