Съединението на разединените от Партийния дом и край него

24rodopi.com/Общество

139 години от Съединението на умишлено разкъсаната преди това от тогавашния „Колективен Запад“ България.

Сякаш говорим за друга държава. С други обитатели на територията. С други мечти, идеали, смелост. Гледаме и невярваме, че е станало с нас.

Днес обаче ще ви го припомнят едни от най-разединените.

Тук всичко е на фронтове, фракции, групи по интереси. С цел да се ошушка каквото е останало.

Най-разделеното общество.

Русофили, американофили, НПО-фили, още порции - фоби и прочие.

Един надпис остана над Народното събрание – за силата на съединението. Но съвременните марионетки напуснаха и тази сграда, за да се настанят в един партиен дом. Сякаш обединени от мил спомен за онази партия, от която се пръкнаха всички останали.

Влизат в парламента и часове по-късно се пръскат на фракции.

Народът 35 години прочита събитията като „аз да съм добре, пък другите…“.

И така всеки сам спасява задните части. Гурбетчии и останали. Не могат да се понасят. Заради „стойките“ на едните и „будалъка“ на другите.

И двете породи не спират да търсят разни месии. Гледат на Запад, на Изток. Без да разберат, че нито янки и британци, ни руснаци ще ги спасят от собствената им съдба. Тя зависи от самите тях. На никого не му пука за тези от малката територия. Благоденствието и просперитетът на една държава не минава през спасението поединично на отделния индивид, а на обществото като цяло. То не намери ли сили да го стори, а всеки един, „сам за себе си“, ще бъде погубен. Рано или късно.

Съграждането и надграждането на една държава се оказа непосилна мисия за разните месии. Затова избраха по-лесното-да лапат и бутат паметници. Докато има общество, което да им го позволи, все ще е така.

До пълния крах.