Защо нито един от учредителите на ДПС не е до Ахмед Доган!? Дал го напусна, Хак му каза да си ходи, а Нури Адалъ отсече "Той не е наш!"

24rodopi.com/Политика

„Нито един от тези, които се събрахме в „Кайсиева градина“, не е до Ахмед Доган. Нито днес, нито в последните десетина години. Бяхме убедени, че с учредяването на Движението за права и свободи правим нещо хубаво за турците и мюсюлманите в България, но… Засяхме цветя, отгледахме сарай! Нито един от „Кайсиева градина“ не влезе в „Боянския сарай“. С изключение на Касим Дал, но и той се задържал само няколко минути“, казва един от учредителите на ДПС.

На 4 януари 1990 година в апартамента на Емин Хамди във Варна се събират Неджметин Хак, Ахмед Доган, Касим Дал, Йенал Бекир и още 27-28 души.

„Кайсиева градина“ е втори микрорайон от квартал „Владислав Варненчик“. Построен е от 1984 до 1988 г. върху част от парцела на изоставена кайсиева плодова градина, откъдето идва и името на микрорайона, в който живее Емин Хамди.

Групата решава да създаде ДПС, което движение да е приемник на така нареченото Турско националноосвободително движение, създадено нелегално през 1985 г. като съпротива срещу асимилацията на мюсюлманите и възродителния процес.

Всъщност, първият лидер е Неджметин Хак, той е създателят на нелегалната съпротивителна организация срещу „Възродителния процес“, от която произлиза ДПС. Хак е безспорният лидер, но той изненадва всички и казва, че "брат Ахмед" е по-окумуш и му отстъпва председателското място. Заради тази случка, вече 35 години Неджметин Хак е наричан "откривателят на Доган".

Преди 4 години Хак разказа пред Нова тв, че никога нелегалната организация, която по-късно е оглавена от Ахмед Доган, не се е занимавала с тероризъм и никога не е имала претенции за създаване на автономии в районите с преобладаващо турско и мюсюлманско население. Неджметин Хак разказва, че в програмата на нелегалната организация е бил заложен принципът да се води борба без оръжие и по мирен път да бъдат извоювани погазените от комунистическия режим човешки права на мюсюлманите и турците в България.

„Първият лидер на нелегалната организация обясни, че лично е поканил Доган за лидер, защото е имало нужда от авторитетен и образован човек. Тогава Хак не е знаел, че Доган е бил агент на Държавна сигурност. След 1990 г. Неджметин Хак, който през 1987 г. е бил осъден на 12 години затвор заради дейността си, е бил принуден да напусне страната. Той разказа, че е бил предупреден, че ако моментално не се изсели в Турция, единият му син ще катастрофира. Според него зад тези заплахи стои Доган. Хак беше категоричен, че целта е била той да не участва в основаването на ДПС“, пише тогава Явор Дачков в сайта „Гласове“.

През 2024 година Неджметин Хак заявява, че е време Ахмед Доган да се оттегли от политиката.

Преди 13 години друг от създателите на нелегалната турска организация в годините на възродителния процес – Касим Дал, напусна ДПС. Той подаде оставка от Централното оперативно бюро на партията. В централата на ДПС Доган и Дал бяха единствените, останали от основателите на движението. С Доган са заедно от затвора, където Дал изкарва три години.

От 2011 година до Доган няма нито един от създателите на ДПС. Днешните му говорители Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай се появяват в партията едва след 1996 година.

Приживе дисидентът Шукри Топчу споделя пред 24rodopi.com, че Доган е пуснат съмнително рано от затвора. Дисидентите виждат свободата едва след като вече е създадено ДПС, а Меди Доганов е изместил от лидерската позиция Неджметин Хак.

До последния си ден на тази земя Шукри Топчу беше убеден, че в затвора Доган е влязъл с мисия на агент на „Държавна сигурност“.

Вербовчикът на Доган – офицерът от тайните служби на комунистическия режим Иван Карамучев, казва, че агент Сава е подкрепял смяната на имената, но бил против използването на силови методи. Тази позиция на Доган е разкрита и от разсекретените документи на „Държавна сигурност“.

34 години след създаването на ДПС, Ахмед Доган е успял да пропъди и изолира всичките си съмишленици, с които на 4 януари 1990 година учредяват етническата партия във Варна, анализира „Фактор Бг“. Голяма част от знаковите личности, с които стартира политическият проект, от години са се дистанцирали от бизнес корпорацията, в която Доган превърна партията. Част от инициаторите са се изселили в Турция, а други са се преселили в отвъдното.

„В ДПС отдавна ги няма знаковите учредители  Емин Хамди, Касим Дал, Неджметин Хак, Йенал Бекир, Заид Ваид, фелдшера Сали от Дръндар, Хюсние – единствена жертва на Възродителния процес, която в края на декември 1984 година е била простреляна от милиционер в ръката по време на бунт в село Груево, Момчилградско“, пише медията.

„ДПС е учредено в морската столица в дома на Емин Хамди, който е вуйчо на първата законна съпруга на Доган - Асехел Руфи. Първоначално трябваше да бъдем 23 учредители, на се събраха 33-ма“, казва пред Faktor.bg Касим Дал. Основното ядро от основателите са членове на така наречената „Бакаловска груп“, която започва нелегална дейност срещу комунистическия режим, но много скоро е разкрита, а членовете й, сред които е и Доган, са осъдени и попадат в затвора. Сред учредителите естествено четирима са тайни агенти на Държавна сигурност, сред които е и самият Доган. Години по-късно става ясно, че създаването  на формацията изцяло е било контролирано и насърчавано от ДС и БКП, чрез Андрей Луканов.

„Доган е развил комплекси от датата 4 януари, което обяснява и факта, че от години ДПС спря да прави пищни купони за поредната годишнина от учредяването. Централното и местните ръководства на ДПС отминаха с гробно мълчание дори 30-годишнината от създаването на етническата партия през 2020 година. Вместо фанфари, тържествени речи, шампанско и коктейли из цялата страна, Сараите твърдо демонстрираха, че са решили да „погребат” спомена за това учредяване, защото предизвиквало негативни емоции в боса на корпорацията Ахмед Доган. Проблемът бил, че на 4 януари 2020 година Сокола трябвало да празнува самичък, защото останалите инициатори, създали партията, отдавна са я напуснали и не искат да се свързват имената им с мафиотския сарайски модел“, коментира народен представител, цитиран днес от „Фактор“.

Вместо 4 януари, преди четири години Централният съвет на партията наложи да се чества и празнува датата 26 април. Според Осман Октай, бивш заместник на Доган, а днес един от големите му критици, това не е случайно - 26 април е новата сакрална дата за доганистите. През 1990 г. на този ден излезе регистрацията на ДПС в съда под диктовката на Андрей Луканов и Държавна сигурност, казва Октай.

„Акцентирайки на 26 април, Доган иска да изведе съдебната регистрация пред свободния акт на учредяването. Ако го нямаше Учредителното събрание, как щяха да се придвижат документите за регистрация в съда? Все едно да не празнуваш рождения си ден, а датата, когато общината ти е издала акта за раждане. Но подобна фалшива измишльотина е съвсем в стила на дръндарския философ - важно е, че тя обслужва интересите му и утвърждава историческите митове, които са фабрикуват около личността му“, казва Осман Октай, който смята, че така Сокола прави дълбок реверанс към създателите си  БКП и ДС.

Според източници на Faktor.bg Доган и екипът му са направили през последните седмици опити да върнат в организацията някои от учредителите, но срещнали сериозна съпротива сред хората.

„Затова смешно и жалко е днес групата около Ахмед Доган да претендира, че са носители на ценностите на автентичната партия. Причините за разочарованието на учредителите от ДПС на Доган са мръсното му агентурно минало, за което и до днес не е дал адекватни обяснения; превръщането на формацията през години в удобен пристан за ченгета, корумпирани типове и преследвани от закона; отказ от търсене на отговорност от виновните за Възродителния процес; вместо решаване  на проблемите с правата и свободите на общността, защита на интересите на малка група олигарси и дерибеи; феодализирането на турци и мюсюлмани и превръщането им в машина за гласуване; превръщането на смесените райони в гета, с нисък жизнен стандарт. И Доган  и върхушката около него отказват да дадат отговор на всички тези въпроси“, заключава медията.

А какво казва дисидент №1 на турския етнос Нурид Адалъ за Доган?

Докато беше жив Нури Адалъ, наричан „Нелсън Мандела от България“, Доган беше забранил на общинските партийни структури да комуникират с него („да не сядат и да не говорят с него“), както и да му помагат. Затова няма снимки от онова време.

Защо Доган няма фотос за спомен с големия дисидент? Защото няма нито една среща с него. Доган се страхуваше от авторитета на Нури Адалъ. Който го засенчваше, дори само с произнасяне на името му.

Приживе Нури Адалъ винаги е казвал, че Доган е ченге, в смисъла на обвързаността му с Държава сигурност. „Как ще бъде наш!? Доган не е чел турска поезия, не е прочел нито една турска книга. Доган не е на ДПС, не е на турците, а на…  Та той няма да ме разбере, ако му говоря на турски!“.

В бай Нури нямаше злоба и гняв, просто беше мъдър и говореше само истини. Бяха му показвали твърди много документи, разкриващи тъмното минало на Доган като агент на комунистическите тайните служби. Но дисидентът Нури Адалъ не мразеше Меди Доганов или агент Сава, както пише в доносите, а просто казваше истини: Доган не е наш, а техен!