Гурбетът вече е хроничен: Всичко бяга, няма с кого една ракия да изпиеш…

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

„Багажа стягаш и заминаваш, в тази държава или си беден, или къде да си похарчиш парите няма…“.

Така пееше навремето един рапър. Има промяна от тези времена. Има къде да се харчат пари. Идеята е в изкарването им. Стягането на багажа все още си стои на дневен ред.

Хиляди се върнаха за летните месеци, но в края на август и началото на септември отново поеха по пътя към гурбета. Някои ще се върнат отново през декември. В на други главите отдавна зрее мисълта да приберат и семействата си зад граница. Трети пък се заричат да се върнат, защото и в чужбина не е розово. Факт обаче е, че хиляди родопчани са някъде там, далеч, в името на един по-сносен живот у дома.

 

„Няма с кой да пиеш една ракия…“

 

Между града и селото. Работния график на стотици хора от региона. Работа, работа, а по време на почивните дни-на село отново от същото.

„Имам толкова неща на вилата за правене, а не мога да разчитам на никого. Не останаха приятели да излезеш една ракия да изпиеш, камо ли да викнеш някого да ти удари едно рамо в работата. Всички напуснаха. Кои зад граница, кои в други градове на страната“, споделя 43-годишен родопчанин.

„Завършихме гимназията преди две десетилетия. Над 100 души випуск. В момента от тези млади, умни, перспективни хора, в региона са останали…, може да ги преброиш на пръсти. Всички се пръснаха из целия свят. Всеки намери своето поприще. И едва ли някога ще се завърнат“, пък допълва друг.

И тенденцията се запазва…

 

Младоженци се разделят веднага след сватбата

 

Хиляди разделени семейства има в Родопите заради гурбета. Поради същата причина обаче, вече дори младоженци са принудени да живеят далеч един от друг и то веднага след сватбата.

Ясно изразена тенденция в последните години.

„Преди годежа работех в Нидерландия, за да спестя пари за жилище. След сватбата отново тръгнах, защото трябваха пари за обзавеждане. Няколко години жената ще почака, докато се върна окончателно“, твърди 28-годишен гурбетчия от региона.

Все повече млади двойки са принудени да живеят разделено.

 

„Първо купуваш автомобил, след това срещаш любовта на живота си.

 

Трябват средства за сватба-поне с 300-400 гости. После за жилище, за ремонт, за обзавеждане-тук няма как да стане и затова-към Англия, Белгия“, пък показва „нишката на живота“ друг гастарбайтер от региона.

Докато преди 10-15 години родителите тръгваха на Запад, за да осигурят пари за децата, вече порасналите деца избират същия път, но за да създадат семейства.

„Чаках го да работи за апартамент, после за майстори, защото е ново строителство и всичко е голо. След това за мебели. Дори след сватбата истинско семейство ще станем след година-две“, пък обяснява 26-годишна млада дама.

Болшинството от младите мъже са ангажирани в строителството в западни държави.

 

Не може да пише, но ще вади по 3000 паунда!

 

След като най-добрите строители вече са на Запад, Родопите „изнасят” в последните години и… фризьори.

Занаятът с право може да се нарече един от най-котираните в най-развитите икономики в Европа. Нашенци вадят по около 3000 евро месечно в Дания и Германия. От прически във Великобритания пък месечно в джоба на майстори в бранша могат да влизат по 3000 паунда и дори нагоре.

„Бях в германския град Есен. Правих по 3000 евро на месец. 12 часа плътно работа. Върнах се и си купих два апартамента. Отворих и фризьорски салон. На ден тук вадя по около 120-150 лева, берекет версин”, споделя фризьор, който е научил А и Б-то на занаята в Родопите.

 

Сега в неговия салон се обучават млади момчета, които тепърва ще стегнат куфарите за Западна Европа.

 

„Дадохме му две прически да направи на клиенти и рече „Готов съм, батко, тръгвам за Великобритания“. Преди това само метеше. Не може да си напише името, но знае английски, защото родителите му са там и той е живял доста години на Острова. Върна се сам тук заради занаята“, пък разказва собственик на салон за подстрижки в областния център Кърджали.

Все повече млади хора решават със занаят да вадят пари на Запад. Едва завършват средното си образование и тръгват на гурбет, споделят и учители.

„Аз карах курсове за фризьор, печелил съм състезания, на второ място съм в страната. Но избрах да си остана в Родопите. До момента съм обучил трима души, които едва хванали ножиците и… тръгват“, разказва пред екипа ни младо момче с фризьорски салон.

 

10 години…, цената на новата къща в родното село

 

Гурбетът се оказва най-сериозният поминък на хората в Родопите. Млади по малките населени места почти не са останали. Но въпреки това, голяма част от тях не спират да инвестират в родния си край, пък е поне добрата новина.

Около 14 нови къщи са били построени в едно малко родопско село за последното десетилетие. Над 30 000 лева излиза едноетажна сграда от копката до последната керемида на покрива, пресмята местният кмет.

270 души живеят в селото, но през лятото се връщат гурбетчии и изселници и населението става над 400.

„Оправят се старите къщи, строят се нови. Повечето млади са зад граница. Дори синът ми е в чужбина, аз също съм ходил. Много е трудно там. Години трябват, за да се спестят средства. Зависи и какво се работи. Някои получават добри пари, други едва кретат. Не е лесно“, споделя кметът.

Софиянци пък търсили имоти в селото, но никой не продавал.

Животът в селото е спокоен. Преди 1989-а година 500 къщи са били пълни с хора. Сега са няколко десетки. В местното основно училище е имало 360 деца, сега са около 20, заедно с учениците от околни населени места.

„Няма да останат и те. Завършат ли всеки ще хукне нанякъде. Оставаме си старците и трепетът, с който посрещаме младите, когато се връщат“, допълват хората.

Гурбетът вече е хроничен.