Опита се да посрещне юмрука с наведена глава. Нямаше време за реакция, тъкмо отпиваше от чашата. В този момент видя протегнатата ръка, злобния поглед в очите.
Черепът трябаше да посрешне удара, за да го предпази и евентуално счупи пръстите на тъпия работник.
Успя, но не и за втория, който му строши зъба. Изплю го на масата. Омесен със слюнка и кръв.
Докато каже нещо, получи и трети. Но той само засегна едва бузата.
***
Служители в един завод пият в кръчма. Започва спор. В зародиша му е атавистичен страх. За връщането на бананите само по нова година и прочие дебилности.
Мъжете се скарват-работник и пряк началник. За новото и старото.
За онова време и сегашната картина. Всеки на своите позиции.
В един момент започват юмруците.
***
Като „механата“ на Ботев, когато всички задръжки падат, а на следващия ден всеки скланя глава, където и нужно.
В пивницата обаче задръжки няма. Там властват градусите, силата, мощта на ударите. Разбитите глави и лица свидетелстват за победата.
После – отначало.
Всичко се повтаря като неспирен кошмар.
Всеки знае своята истина за добруването. Богатият на вярва на бедния и обратното.
Всички иначе говорят за свобода, а…
***
На входа на едно село. Забелязва се отдалеч. И е красиво. И казва много в тишината наоколо.
Патриотизъм по жилищни сгради, трафопостове, изрисуван по
човешка кожа. Някои биха рекли, че татуировки на Левски и Ботев мърсят паметта
на героите. Защо да е така, когато идва от сърцето? Когато си останал без глас,
душата крещи чрез изкуството. Тогава думи не са необходими…
Подлудяващата жажда за свобода на индивида. Тя обзема съзнанието. Тя кара сърцето да изпомпва повече кръв, куршумите да напояват с нея земята. Тя е наторявана с алкохол. Осезаема едва в пълните чаши на надеждата.
Неутолимата жажда на вечно жадните, които не знаят какво да правят с живота си. Кой им е враг и кой приятал.
Те давят в алкохол дори Апостола в желанието си да бъдат толкова устремени, да му се поклонят.
Безумията на един народ, който не осъзнава какво има и, най-важното, какво да чини с него.
Патриотизмът е по сгради, кожи, дори в бутилката.
Родолюбието се измерва с градусите.
От 55 нагоре става „истински“.
Убиецът на черния дроб, който иска да затрие всичко наоколо.
А, на другия ден търси опрощение.
Истинското сърце не дири жалост, индулгенция, то налива и прелива.
От осъзнатото.
Не от другото, което води до безсмислените юмруци срещу неправилния враг.
***
„Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!“
***
Левски е „удавен“ в бутилки ракия, Ботев не се чете.
Наздраве, юмруци и пак иго…
.jpg)
Уникален сте,г- н Михов! Страхотна статия! Браво!
ОтговорИзтриванеЗащо се чудите.
ОтговорИзтриванеБотев е убит от свой ЧЕТНИК.
Левски е предаден от свой СЪНАРОДНИК
НОРМАЛНО е единият да бъде в МЕХАНА
другият в БУТИЛКА
Тази постъпка е БЛАГОДАРЕНИЕ на българският народ към своите “ герои”.
Biblioteka gibi
ОтговорИзтриване