Перу през родопски поглед: Хората са бедни, но не просят, не крадат!

24rodopi.com/Общество

„Сбъдна се една моя отдавнашна мечта. Тя бе да посетя Перу, Аржентина и Бразилия в Южна Америка.

Перу е земята на инките, планинска страна в Андите, с хилядолетна история и култура (около 11 000 г. преди Христа)“, споделя родопчанката инж.Магда Диева.

Това са впечатленията от една сбъдната мечта:

Ден Първи

Първият ден премина в пътуване от София през Истанбул и Панама до Лима. Едно дълго и изтощително пътуване, около 24 часа летене с 3 самолета и престои по летищата. Часовата разлика между София и Лима е 8 часа.

В Лима ме чакаше неприятна изненада. След като си взехме куфарите, тръгнахме да излизаме от летището. Ненадейно някакво голямо бяло куче се появи сред нашата група и тръгна след мен. Извикаха ме за проверка на куфара. Бях озадачена, защото не носех нещо забранено, според инструкцията, която ни бе дадена предварително. В последния момент, преди тръгването ми, сложих няколко ябълки и банани, за да не се наложи да ги изхвърля на връщане. Конфискуваха ми ги, така че куфарът ми малко поолекна.

Абе тия кучета не са ли обучени да откриват наркотици? Да не би плодовете да им намирисват на наркотици? То няма и логика от Европа да се пренесат наркотици в Перу, една от най-големите производителки на кока. Почти нямаше градинка без храстчета от кока. Листа от кока, чай и бонбони с кока се продаваха легално в аптеки, хранителни магазини и пазари. Коката там се използва масово за преодоляване на височинната болест, която предизвиква главоболие, гадене, отпадналост, виене на свят, та дори и припадъци.

Всъщност по-късно разбрах каква е причината кучето да тръгне след мен. Във външния джоб на куфара бях пъхнала един сандвич с луканка. Мислех да го изям на летище София, но го забравих. Явно миризмата го е привлякла, а не плодовете. Митничарите така и не откриха сандвича, та се наложи сама да си го изхвърля на другия ден в хотела.

Ден Втори

Започна с обзорна обиколка на Лима, която продължи около 4 часа.

Лима, освен столица на Перу, е известна още и като града на кралете и най-важният политически, културен, финансов, транспортен, образователен и промишлен център на страната. Има излаз на Тихия океан, което е важно предимство за транспорт, търговия и връзки със света. Тук няма височинна болест, защото е само на около 10 метра надморска височина. Основана е от испанския завоевател Франсиско Писаро през 1535 г.

Разхождайки се по старите улици на Лима, се насладихме на множество красиви площади, кокетни крайбрежни квартали, стари сгради и великолепни католически катедрали. По време на испанската колонизация, тук е било седалището на  испанския вицекрал за цяла Южна Америка.

В центъра на главния площад (Плаца де Армос) се издига бронзов фонтан, датиращ от 1650 г. Впечатляващи са голямата католическа катедрала (Lima Metropolitan Cathedral) и манастира Сан Франциско. Катедралата е толкова красива и богата със склуптури, картини, колони, украсени със злато и сребро, че предизвиква невероятно възхищение.

А вечерта се наслаждавахме на най-големия парк с приказни фонтани - Парк де ла Резерва.

Голяма красота: смяна и преливане на цветовете и накрая завърши с кратка история за колонизацията на Перу.

 

Ден Трети

Рано сутринта полетяхме за Куско.  От прозорците на самолета се виждаха върховете на високите Перуански Анди, някои от които заснежени.

Куско е град в югоизточната част на Перу, достигащ до около 3 500 метра надморска височина, недалеч от Свещената долина Урубамба. Известен е като древната столица на империята на инките, "пъпът на света" според древните предания на инките.

Инките са били големи строители и архитекти на градове, пътища, мостове и тераси за земеделски култури. Забележителен е стилът и строежът на сградите и съоръжения, без да се използва хоросан, с идеално пасващи части. Този архитектурен стил е много устойчив при земетресения. При едно голямо земетресение сградите, строени от испанците паднали, а тези от инките не помръднали. Освен това те добивали и преработвали злато и сребро, украсявали са техните храмове, тъкали платове и плели шалове и дрехи от вълната на ламите. Имали са и собствен календар.

През 1532 г. империята на инките е завладяна от испанците, начело с Франсиско Писаро и става испанска колония.

Местният гид ни разказа една легенда - Франсиско Писаро навлязъл в империята на инките откъм Тихия океан и ги е превзел с измама. На въпроса на инките "Той ли е техния главен Бог Виракоча, създателят на човечеството и на целия свят?", Писаро отговорил утвърдително: "Да, аз съм!". Така испанските нашественици били посрещнати като богове, с много почести и дарове от злато и сребро, тъкани, плетива и храни. По-късно измамата била разкрита и индианците били много разочаровани. Това разочарование е отразено в тяхното творчество, в картината "Тайната вечеря" в катедралата "Успение Богородично", построена на мястото на двореца на Виракоча в град Куско.

В картината виждаме Исус и дванадесетте апостоли вечерят "морско свинче" и само един от апостолите не гледа към Исус. Това е Юда, когото местният художник от смесен брак го е нарисувал с образа на Франсиско Писаро - Предателят.

За съжаление, снимането в този храм е забранено и затова не мога да покажа снимки от вътре и тази интересна картина също.

Невероятен храм, много красив и богат с великолепни статуи и картини, някои донесени от Испания и Италия, но повечето са нарисувани от деца на смесени бракове между испанци и инки. Тези творци са вмъкнали мотиви от тяхната древна религия, на техните богове: Виракоча – главният им бог, бога на слънцето Инти, Пачамама - земната майка, която поддържа живота на земятаи други.

Кориканча е бил най-важният храм в империята на инките, посветен на Бога на Слънцето - Инти. Този храм е разрушен от испанските колонизатори и на негово място е построен манастира Санто Доминго.

Какво ни направи впечатление като цяло: беден и скромен народ, ниски и мургави хора, но с достойнство, не просят, не крадат, а само предлагат на туристите своите уникални ръчно произведени изделия. В същото време контрастират бляскави, много богати, великолепни католически катедрали.

Снимки и текст: Инж.Магда Диева