От ръчна помпа и два варела с вода до днес… Германецът разказва за 110 години Пожарна в Кърджали

24rodopi.com/Общество

Кърджали се превърна в тема в специализирано германско списание на пожарните служби във Федералната република.

Поводът е – 110 години от създаването на огнеборческите отряди в региона. Авторът на статията-Йозеф Бата, предостави на 24rodopi.com преводът на статията си.

Мъжът е работил в Гражданска защита в град Бон. След пенсионирането си заживява в града край Арда.

Редакцията на 24rodopi.com благодари на Йозеф Бата за жеста.

Ето и неговата статия, която е анонсорина от първа страница на първия брой за тази година на списание „Пожарна служба“ (Feuerwehrzeitschrift).

 

Сто и десет години в защита на българското население

 

Пожарната в Кърджали се гордее с миналото си.

Униформени екипи, както и няколко пожарни и спасителни коли, се отправиха към центъра на града за церемония в началото на септември. В малкия южен български град Кърджали си спомниха и отбелязаха, че преди 110 години местната пожарна е започнала своята служба за защита на населението. Празничното тържество започна с поднасяне на венци и цветя пред паметника на загиналите бойци. Церемонията бе съпроводена от противопожарна група. Реализирана бе възможността пред жителите на Кърджали да се демонстрират част от възможностите и уменията на противопожарната служба. Участници в събитието успяха да се качат в специализирани автомобили, да наблюдават от покрива на кметството „спасителна акция” на екипа на планинските спасители или да станат свидетели на спасяването с тежка техника от катастрофирала и частично изгоряла кола. За тяхно забавление, на децата беше позволено да се качат в коша на двайсетметрова спасителна стълба, за да бъдат „изстреляни“, т.е. издигнати нависоко. Тържествата бяха използвани като възможност за повишаване на осведомеността сред населението. На хората бяха раздадени брошури с информация за пожарна безопасност и бе направена демонстрация за гасене на пожар в кухня. Младежкият противопожарен отряд имаше „надпревара“ помежду си. Те се състезаваха в изпълнение на различни задачи пред публиката.

 

Ретроспективен преглед

 

Първите противопожарни служби в България - например в София, Пловдив, Велико Търново, Варна, Русе и Шумен - са създадени между 1878 и 1893 г. Съгласно чл. 43 от Българската конституция от 16 април 1878 г. противопожарната охрана е към общините. Няколко години по-късно, на 14 септември 1905 г., в гр. София е свикано първото противопожарно събрание. Там са обсъдени много въпроси и са взети важни решения за бъдещото развитие на пожарните служби в страната. Съборът единодушно взема решение 14 септември да бъде патронен празник. С Решение №385/13г. през август 1995 г. Министерският съвет обявява този ден за професионален празник на българската пожарна.

 

Историческо развитие в Кърджали

 

При създаването на българската администрация в  Кърджали през 1914 г. със Заповед №5 на кмета Сава Г. Неделков се разпорежда организирането на противопожарната служба. За командир е назначен Петър Добрев и пожарникари: Атанас Иванов, Мустафа Мехмедов, Неджиб Чауш, Мюмюн Ибрямов, Мюмюн Мехмедов и Ахмед Шабанов. „Първото противопожарно оборудване се е състояло само от ръчна помпа, две бъчви/варели за вода и количка“, обяснява старши инспектор Селяхтин Юсеин-началник на Група „Превантивен контрол и превантивна дейност“, като същевременно разглежда музея и архива на пожарната.

Дейностите на пожарната са били под прякото ръководство на кмета и се подкрепяли от обществото. От протокола на местния общински съвет от 18 април 1915 г. се вижда, че е решено с 600 лв. да бъдат закупени три конски каруци за нуждите на пожарната. „През месец май 1929 г. тогавашният кмет Янко Ламбрев отпуска средства за закупуване на четириколесна ръчна противопожарна помпа за конски впряг“ – обяснява още г-н Юсеин. През 1934 г. тогавашните градски власти на Кърджали определят за противопожарната служба едноетажна сграда с две стаи и гараж в кв. „Пазара“, на ул. „Айваз баба“. Доставена е и първата пожарна кола Ford Magirus. Около година по-късно е взето решение за закупуване на автомобилна противопожарна помпа.

 

Поведение на гражданите при разполагане на пожарната

 

Кметската заповед от 17 декември 1935 г. съдържа интересни за времето си разпоредби. Кметът разпорежда какво трябва да се направи за хората на улицата: Ако пожарната бъде извикана да гаси пожар в града, улицата трябва да бъде освободена за приближаващия екип. За да успеят максимално бързо и лесно да преместят водните помпи до огнището на пожара, намиращите се там хора трябвало да отместят предметите и да застанат от дясната страна на тротоара. Ако някой не се подчини на тази заповед, щял да бъде наказан.

 

Първият български закон за пожарна безопасност

 

През 1946 г. в България е приет първият закон в областта на пожарната безопасност. Според този закон за управлението на противопожарната защита отговаря Министерството на вътрешните работи. Определени са и длъжностните наименования на служителите: пожарникар, старши пожарникар и уредник. Новият закон също регламентира създаването на градски противопожарни служби и обектови противопожарни служби в големите предприятия. В резултат на това през 1954 г. се създават първите обектови противопожарни звена в гр. Кърджали-към Оловно-цинковия комбинат и в „Горубсо“. Технически погледнато, и двете единици са оборудвани с пожарна кола. Снабдяването напредва. През 1956 г. пожарната в Кърджали получава два противопожарни автомобила „ЗИС 150“. Три години по-късно пожарната в град Кърджали е преместена в двуетажна сграда с два гаража на ул. „Георги Кондолов“ № 26, където се намира и до днес.

 

Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“

 

В периода 1985-1988 г. има 1 противопожарен автомобил с шофьор и доброволци в съседното населено място Черноочене. На 8 юли 2005 г. там отново е открита пожарна служба в сградата, построена през 1984 г. По-късно обаче, през януари 2012 г., участъкът е закрит и обслужването на обектите там е поето от Районната служба за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Кърджали. През 2010 г. голяма част от личния състав (24 спасители) на група „Аварийно-спасителни дейности“ към тогавашната областна дирекция „Гражданска защита“-Кърджали, създадена на 01.06.2001 г., е включена в РДПБЗН-Кърджали. Има и три екипа -водолазен (от 4 души, създаден през 2004 г.), спасители (вкл. алпинисти) и технически екип. Групата също така е извършвала специфични дейности в отговор на инциденти и аварии с опасни химични вещества и източници на йонизиращи лъчения. Водолазният екип е обслужвал областите Кърджали, Хасково и Смолян.

 

Помощта от Швейцария подобрява ситуацията

 

Повратна точка в повишаването на ефективността на Група „Аварийно-спасителни дейности“ (АСД) е дарението на автомобили, машини и оборудване от швейцарския кантон Берн през 2004 г. Доставката на равностойност от 318 хил. евро, е организирана от началника на Отдела за защита на населението на Службата за гражданска защита, спорт и военно дело, Даниел Рудин. Трябва да се отбележи, че през последните години в България акцентът е пряко върху закупуването на нова техника в рамките на европейски проекти, но даренията от чужбина все още са в полза. Спасители от група АСД са участвали в множество операции в страната и чужбина. Така например те са помагали при издирването на български моряци от кораба „Хера“ (в Турция), край река Лим, в Сърбия.

„Наши хора участваха и в мащабни учения с международно участие в и извън България, например CMEPEX'2004, Huromex'2008, Еvros'2010, Izmir'2010 и др.“, казва главен инспектор Митко Николов, началник на РСПБЗН-Кърджали. Той вижда всичко това като доказателство за оперативната съвместимост, способност за сътрудничество с чуждестранни екипи и повишаване на репутацията на страната му.

 

Ситуацията днес

 

РСПБЗН-Кърджали към момента разполага с 6 противопожарни автомобила и автомеханична стълба. Обезпечена е с оборудване и съоръжения за използване при пожари, наводнения, пътнотранспортни произшествия и други кризисни ситуации и бедствия. РСПБЗН-Кърджали извършва регулярни проверки на сгради и съоръжения в града и обслужва населените места на територията на общините Кърджали и Черноочене.

Общата обслужвана територия е 957 кв. километра с общо 66 обслужвани населени места и население от над 139 хиляди постоянни жители.

България има обща площ от 110 994 квадратни километра. По данни на българския статистически институт за 2022 г. населението е приблизително 6 440 000 души.

Главен инспектор Валентин Карев отговаря за контрола на превантивната дейност на 6-те районни служби по общини – проверки за спазване на нормите за пожарна безопасност. Той отговаря и за издаването на становища за съответствието на инвестиционните проекти със стандартите за пожарна безопасност. Главен инспектор Николай Кирилов отговаря за гасене на пожари, спасителни операции и организиране на полеви учения на областно ниво. Превенцията е основен приоритет на пожарната в Кърджали Пожарогасенето също е една от основните задачи на противопожарната служба. Като част от превантивните мерки се обръща специално внимание на създаването на условия за предотвратяване на пожари и подготовка на обекти за успешно пожарогасене. За да направят това, отделните служители ходят и по училища, и дори на детски градини, както е планирано. Един от тях е инспектор Пламен Цепенишев. „Харесва ми да съм с децата. Хубаво и полезно е, когато посочвам опасностите на младите хора и им помагам да разберат как могат например да предотвратят пожари и, ако е необходимо, да ги гасят“, казва той приятелски. „Ние също предоставяме информация за биологични и химически опасности. Това всъщност е моята област на експертиза и я познавам особено добре“, посочва той важността на задачата си. Важна роля играе и работата с младото поколение, която е организирана в 10 младежки противопожарни отряда „Млад огнеборец“.

Предупреждаване на населението чрез системата BG Alert България е в процес на създаване на единна система за предварително предупреждение и оповестяване за опасности чрез мобилни телефони. На 17 октомври т. г. ГДПБЗН проведе общонационален тест. Съобщение с текст на български и английски беше разпространено до мобилни устройства в цялата страна чрез системата BG Alert. Съобщението се получава еднократно и е придружено от специфичен звук и вибрация. Както впоследствие разкриха съобщения в пресата и медиите, тестовата аларма може да е достигнала само до част от населението. Тъй като в много от случаите функцията за предупреждение на крайните устройства не е била включена, предупредителният сигнал изобщо не може да бъде получен. В същото време на мобилните оператори беше възложено да модернизират мрежите си, за да осигурят пълно покритие на системата BG Alert, с цел максимално много хора да бъдат предупреждавани при бедствия и аварии.

 

Горските и полски пожари не са рядкост

 

Екипите на пожарната, особено през летните месеци, се сблъскват с горски пожари в цяла България. Пожарите се гасят с нови високопроходими автомобили, АТВ-та (всъдеходи), но и с техника на 60 години. Тази стара, но все още запазена техника, на места е предпочитана. Основно в полето и в горските райони предпочитат да работят със стари уреди, защото са по-лесни за работа и с тях се достигат по-лесно огнища на пожар. Пожарната върши възможно най-добрата работа, но последствията често са опустошителни. Само около едно село Воден през юли тази година бяха изчислени 72 хил. хектара изгорени земи.

Хеликоптерите за гасене на пожари биха улеснили работата в българските гори и биха намалили риска за живота на пожарникарите. За бързо и по-ефективно потушаване на пожарите военните искат хеликоптери като помощ. „Можем да разчитаме и на европейския механизъм за Гражданска защита и да поискаме помощ, както правят другите страни от ЕС, но със собствена техника бихме могли да се борим с пожарите много по-бързо и по-ефективно“, казва главен инспектор Митко Николов, началник на пожарната в Кърджали. „Между другото, по-стари модели оборудване от всякакъв вид от други страни, които вече не се използват, но са непокътнати, винаги са добре дошли“.

Автор: Йозеф Бата