„Пиши К*Р и да си ходим…“: Толерантността не е в паметник за 400 бона, тя е на масата на Али и Георги

24rodopi.com/Коментари/Общество

Двама нашенци отиват на екскурзия в Египет. Естествено влизат в Хеопсовата пирамида. Задуха, едва дишат, издържат. И единият казва на авера си: Аре, пиши К*Р и да си ходим…

Това е виц. Отразяващ вандалската саморазрушителна сила на нашенеца.

По същество той е най-толерантният човек на земята. Тук си живеем всички в едно гюбре и се разбираме-без значение от етническия корен. А, най-толерантни сме към действителността. Която стриже, унизява, смачква, препикава, убива достойнството. От 35 години.

Едно общество, което хариза вековната си мъдрост на разбирателство към различния на един човек, доскоро живеещ в сараи, превръщайки го в някакъв „гарант на етническия мир“. А, гарант са съседите Али и Георги. Които си пият ракията всяка вечер и пустосват всички, които им причиниха последно място в ЕС по всички показатели. Те са живите паметници на толерантността.

Бившият кмет на Кърджали искаше да строи някакъв монумент. Да похарчи 400 000 лева от данъкоплатците за него, без да го е еня за разрухата в целия град. Грандомащината му нямаше край. Съответно и да направи реверанс към своя съселянин от Мост, който проектира паметника. Нищо лично към известния скулптор. Но от подобен егоцентричен есктремизъм Кърджали няма нужда. Али и Георги са живото културно богатство на разбирателството.

Относно вандализма със спрей в ръка – надписи, К*Р на всяка крачка, свастики, имена на футболни отбори, обяснения в любов-пъпчасъл примитивизъм с „мирис на тийнейджър“, както пееше Кърт Кобейн.

Въпрос на простотия или „Аре, пиши К*Р и да си ходим“.