„Убийство на духа в болница“: Пациентът ще се превърне в „звездичка“?!

24rodopi.com/Общество

Тази история не е от времето, в което България се славеше надлъж и шир с постиженията си в сферата на медицината, с доброто си здравеопазване, с модерната техника, с успешните операции и трансплантации.

Тази история е от тежката и потресаваща реалност, показваща състоянието в болното ни здравеопазване.

Тази история е отпреди 5 месеца, но и днес е също толкова актуална и болезнена, колкото и в онзи момент, когато думите „медицинска клетва” и „етика” загубиха смисъла си.

Тази история е от интензивното отделение на една от най-големите болници в България. Всъщност мога ли да нарека това място отделение? Не мисля. Това си беше една стая, но не каква да е, а от онези, сещате се, казват им „багажни“, защото там събират всичко ненужно.

Може би и ние бяхме такива.

Освен нас в стаята имаше два грамадни компютъра, на които през половин час се появяваше лекар и вкарваше данните на пациентите, десетки медицински уреди, които само външно изглеждаха модерни, защото през 5 минути пищяха и искаха да се рестартират, кухненски плот, мивка, домакински потребности, храна и две легла, на които лежахме аз и моят герой.

Така я нарекох, защото не знаех името й, произхода й, не знаех диагнозата, но знаех, че е примерът на нашето време, силата, от която всеки пациент в тази псевдоболница имаше нужда.

Герой е за мен и защото беше обиждана, а дори и убита с думи, и въпреки всичко, изтърпя това отношение от уж най-добрите ни медицински сестри.

За какво ви говоря ли?

Ами ето затова – докато аз лежах на медицинското легло, дочух разговор между дежурните сестри в отделението, които сипеха обиди, клевети и клюкарстваха по адрес на пациентката до мен. Говореха какво ли не - как не може да се храни сама, как трябва те да я обличат, как близките й са звъняли преди 2 дни по телефона, как майка й е плакала, как няма да издържи още много...

И докато аз се опитвах да заспя, за да не чувам всички тези ужасни неща, тя продължаваше да гледа към сестрите с последна надежда и молба за помощ - да я спасят от болестта и да й върнат усмивката. Докато тя вярваше безгранично в "ангелите в бели престилки" , сестрите около нея вече бяха изцапали медицинското си достойнство и я бяха изпратили на този свят, бяха я превърнали в „коледна звездичка”. Помня точните думи, няма как да ги забравя, защото са изписани с кърваво мастило в душата ми. "Няма да издържиш много, подарък ще си имаме за Коледа, коледна звездичка!".

Зловещо нали? Все едно сте в хорър филм или четете криминален роман. Само че не сте в художествената измислица, а в реалността, заслепена от фалшивите успехи на медиците ни, но останала завинаги в паметта ми като символ на здравеопазването, което вместо да лекува, убива. И докато времето изтича, а животът продължава с пълна сила, аз не мога да изтрия тази ситуация от ума си, не мога да забравя думите на тези медици и все още не мога да повярвам, че всичко това е истина. И вече 5 месеца стискам думите си, крия ужаса и болката си, но мисля, че е време да задам няколко въпроса на онези мои медицински „примери”.

-Скъпи медици, нали точно вие трябва да сте тези, които, колкото и трудно да е, трябва да ни вдъхнете вяра, да ни дадете сила да излезем от блатото?

-Нали вие сте се клели, че ще служите в името на хората и ще правите всичко по силите си, те да бъдат добре?

-Нали вие сте тези, които сте избрали тази професия, знаейки рисковете, които крие тя? -Нали вие сте тези, които трябва да ни лекуват?

-Защо тогава ни убивате?

-Нямате отговор, защото знаете, че пред Бога и неговите закони, вие и вашата обърната представа за медицина сте безсилни.

Предполагам, че на стените в домовете ви са окачени грамоти от конкурси, дипломи, серификати. Предполагам, че се гордеете с тях. Така и трябва да е, защото все пак сте хвърлили много труд, пари и време, за да постигнете всичко това. Но аз ви питам нещо за последно – скъпи медици, гордеете ли се, че превърнахте жив човек в „коледна звездичка”?

Препатил.

Това използваме като „подпис“. За името не смеем, както пожела и потърпевшият. Защото може да има последствия.