Кухненски реализъм: Мир, труд и амюз буш!

Плейтване на действителност върху празни каси

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Празната каса е поела тежестта на умореното тяло. Гъста брада, замислен поглед, бира в ръка.

Почивката след работа на един бачкатор от строежа. Вдига с бригадата поредната жилищна кооперация. Едва ли в мислите му са колко гурбетчии ще си закупят апартаменти.

Бира, замислен поглед, уморено тяло…

 

Бойкоти, бунтове разни

 

Това е картината у нас. Някакъв странен синкретизъм от описваните розови краски и сивите мрачности на битието. Напълно обаче съвместими наративи. Разкази на политици, говорещи глави из ефира и действителност. Всеки елемент от тях живее в собствения свят, къде на химери, къде на реалност. И никой не може да убеди другата страна в обратното.

Статистиката казва едно за заплатите, ежедневието друго, джобът трето, седалищните части на празната каса усещат всичко. Бойкоти, бунтове разни, фишове за заплати, нищо няма значение. „Звездата е цената“, казва бившият футболист с огромна усмивка и всичко продължава своя тромав ход. Докато не достигне процеса на безтегловност.

Свободното падане в собствените илюзии.

 

Яко плейтване

 

Обществото харесва това. Живот в лъжа. В собствената измама, къкреща на бавен огън. Като в продукция за кулинария.

Някаква кухня на ада. Поредното черпак предаване из ефира. Едни хора не спират да крещят с мек говор и диалекти из всички краища на страната. Иначе имената им чуждоземни, под тях пък пише: Ибиса, Франция, Германия…

Спрете се бе, роднините от Каспичан ще се засегнат!

И докато си крещят, периодично си изливат разни манджи по главите.

Сеир за публиката.

Намърдването на хапките ядене в чиниите било „плейтване“. Що не го казвате „чинийване“?

Що се чудете за състоянието на общество.

Яко, плейтване, йо, фром Ибиса съм, северен Лом, йо, бро!

Ей, така се затъпява.

 

Въображение по рецепта

 

За всяка рецепта трябва и въображение. При нас то е на кота нула. Няма го. Имитиран продукт, като сирена в магазина.

Важи за обществото, което все чака. На една изоставена дори от автобусите спирка край пътя. Маршрутната линия е спряла от 35 години. Ако чакате някой „голям брат“ да ви отнесе на автостоп, то сте пропилели едни три десетилетия в слугинска полюция.

Няма такъв филм. Той приключи още след краха на Съветския съюз. Сега всичко е пари. Ако ти протегнат ръка, ще ти отгризат и краката.

Капитализъм, йо, нали това мечтаехме. Нали това виждате или сетивата също станаха назаем?

 

Алтернатива

 

Едно консуматорско общество винаги чака някой да го нахрани. Или пък поне да му хвърли някакъв „амюз буш“, който да предизвика нервните окончания в режим на значимост. То няма алтернатива. Търси я в смяната на господарите. Но така не става.

Който генерира въображение (чрез четене, не с картинки от блатото, уж информационно на интернет), той създава алтернативи. И, понеже, въображението е опасно оръжие, то трябва да бъде пресечено - от елита, който води Трета световна война за умовете на хората. Затова образованието бива удряно.

Няма наука, няма развитие, няма надграждане на знанието. Имате Хари Потър. Фентъзи - мъгъли и посветени, за това ни готвят. Висшето знание създава алтернативи, въображение, затова трябва да бъде унищожено.

Защото то може да роди, изненадващо, нов модел, ново управление, нови теореми за света. И подобен сценарий е пагубен за онези, които някои наричат „Дълбока държава“, други – „Световен елит“.

Мислещи на тях не им трябват. Мислещите създават алтернативи, тоест – проблеми.

Докато консуматорите мислят за съвсем други дейности – лукс, коли, секс, ядене, сране.

Друго няма. Докато от субект, не се превърнат в обект-мебел на световния нов ред. И вечно ще чакат някой друг да възпроизведе негови алтернативи.

 

„Елитът“ обича мантрите

 

Евроценности, за тях говорят от години. Нещо, което се яде, пие, пълни хладилник, всъщност каква е дефиницията?! Няма такава.

Но е заклинанието на хора, които в живота си работа за пет стотинки не са свършили.

За тях евроценностите са евро, получавано от НПО-та, докато внушаваме на останалите, че еднополовото бъркане по дупките е ценно и момчетата да се пишат момичета, а момичетата момчета. В същото време едни държави, изповядващи подобни ценности, продължават да живеят на гърба на колониите си.

Мнение: И аз да бях внук на партизанин, а днес – евроценностен радетел, щях да си барам гениталиите в някоя евроинституция за огромна заплата. Ама не, дядо ми беше шивач.

 

Подаянията тежат, не и спомените

 

„Мир, труд, социализъм“.

Лозунг отпреди повече от 40 години. Сегашните са по-различни. Но все за същото. Мир и работа. Социалното е в помощите от Фонда на ЕС. Едните пакети с храни били 17 кила, другите-около тридесет. Едва ги мъкнат старците. Помагат им. За колко ще стигнат пакетите с подаяния за цял живот труд и лозунги? Фондът едва ли подозира.

Хората, които мъкнат торбичките днес, навремето са били здрави, прави, трудолюбиви и са съграждали, не са рушили.

Спретнати, с новите си и единствени официални облекла.

Сега чакат социалните подаяния.

Те тежат, торбите с действителност, но не и спомените.

 

„Лада“ срещу „Мерцедес“

 

Гнус го е да излезе навън поради куп причини. Изброява – мръсотия, агресия, глутници, добитък.

Ето какво смята 50-годишен родопчанин:

„Разходка в квартала. И не може да не направи човек паралел с миналото.

Преди имаше грозни съветски автомобили, но само по паркингите. Беше чисто, а хлябът бе евтин и истински.

Сега – лъскави западни возила по улици, зелени площи, под дървета, още малко и във входовете на блоковете. Мръсотия навсякъде. Скъп хляб, който няма нищо общо с истинския. За сметка на това торбичките от него се изхвърлят, където падне. Край лъскавите коли е сметище. Под терасите, пред входовете – няма почистване. Защото дори да го направим, до три дни ще е същото.

Хлапаци кибичат по изпотрошени от тях самите пейки, налапали фасове, вейпове, търкалят се бутилки под краката им. Във входове си правят срещи наркодилъри.

Стотици кучета са по улиците. Крави и бикове им правят компания.

По пътищата клаксони, малоумно шофиране, скандали, агресия.

Цената на лъскавите автомобили втора ръка“.

 

Градината на баба е в Египет…

 

„Земеделието бе целенасочено убито. Както всяка сфера. В момента наред е енергетиката.

Селата обезлюдяват, а баирите пълни с подправки. Но ги има в магазините. Магданоз, мащерка – от „градината на баба“. Само дето тази баба е от Египет. Защото така пише в „раздела“ за производител.

Нещо нормално за едно консуматорско общество. Сега всеки магазин е „Кореком“. Демек, всяка стока е внос. Дори мащерката!

Радост за една определена група в обществото, чието детство бе съсипано с това, че банани имало само за нова година. Тъжната съдба на маймуната.

Сега има всичко и всичко е внос! За износ са единствено окаяниците, хукнали да аргатуват зад граница. И чиято мечта е сбъдната – да се намърдат сред тенекиите на возило втора ръка и да посрещнат с гордост и себеотрицание съдбата да се забият в някое дърво, докато се снимат за ТикТок, летейки с 200

Градината на баба е в Египет!“.

Това е положението. Има и още, далеч по-тежко.

 

Болни, бедни, с надежда за промоции

 

Рекламен блок в праймтайма на някоя от националните телевизии. Между 11 и 15 клипа за илачи. От всякакво естество, лекуващи всякакви болезнености. Останалите – бързи кредити и „звездата е цената“. Носителят на Златна топка само дамски превръзки не е започнал още да рекламира.

Ако съдим по блока за състоянието на обществото – болни, бедни, с надежда за промоции.

Рекламите периодично прекъсват „касовите риалитита“, в които всички са усмихнати, татуирани, тунинговани и ръсят сеир към онези, които калкулират колко ще им струват лекарствата и умуват дали да не теглят кредит, напът към чуждата хранителна верига.