Назад във времето – в двора на Основно училище „Христо Смирненски“ в ардинското село Млечино през 1979 година.
Петокласниците
от онези години, когато училището беше изпълнено с детски гласове, а класните
стаи – пълни с ученици.
Днес
времената са различни. Повечето от тези деца отдавна са поели по своя житейски
път, много от тях живеят в чужбина, изградили са семейства и вече се радват на
внуци. Но спомените за родното училище и село остават завинаги в сърцата им.
Пожелаваме
им здраве, щастие и никога да не забравят откъде са тръгнали!
Гюнер ШЮКРИ, Млечино
Възпитаниците на училището и сега тъгуват за училището,за учителите където и да се намират в България, Турция и Европа.Признателни към тогавашната соц.власт за доброто обучение и възпитание.Благодарни към грижите на държавата-БКП и хуманното отношение до началото на 80-години.Раните,болката по насилствената смяна на имената, възродителния процес и "голямата екскурзия" се излекуват.Има разум и поглед към бъдещето за заедност, разбирателство и постигане на добър стандарт на живот на всички.Училището ги възпита в труд, труд, труд.Благодарение на труда по честен начин постигнаха много неща.Нямаше нито един да проси в тежките години на изселничеството в Турция.Браво,браво!Млечинци обичат своята родина България,всичко родно българско,последователни към своята Идентичност!
ОтговорИзтриване