„Онова“ време беше лошо. Вадят се единствено гнусните неща на показ като доказателствена част. Нищо хубаво не се коментира.
Сега има банани, дънки, дори кварталният магазин е 50 пъти
по-зараден от „Кореком“, но…
Сега се говори за красотите на времената, никой не вади на
показ уродливостта, която тези времена ни донесоха. Само броят на наркоманите
няма да ни стигне за изброяване.
За друго обаче си мисля.
Бях малък през „онова“ време. Помня всяка нова година.
Живеехме в малък апартамент. Две стаи и кухня. Всички бяха такива във входа. По
няколко поколения живеехме в тях, като в „Дядовата ръкавичка“. Струпани,
нагъчкани. Всички хора от тези различни поколения станаха хора. Преди всичко
хора. Въпреки недоимъка. Сега има огромни жилища, но празни.
Тогава, точно в полунощ, всички излизахме от апартаментите.
Играеха се хора по стълбищата. Всички комшии, всички тези поколения – стари,
млади, родители, деца, прародители.
Как отбелязваме сега Нова година? Всеки се е сврял в дома
си. Никой никого не поздравява. Под ключ. Но от терасите…бомби. Бомби, взривове.
Каквото е през цялата година. Агресия едни към други. Радваме се единствено на
данданията.
Затворени, свити, гърмящи, избухливи.
Това сме.
Добре ли е?
Павел Петров
Така беше,сега о Боже опази не видели,не наядени о Боже пази от такива
ОтговорИзтриванеМного точна статия,да се замислим и вземем поука!
ОтговорИзтриванеИначе ще се затънем в батака в която вече сме стъпили?
Сега дойде материалното богатство и с това зависта, омразата, лъжата, скръндзалъкът, егоизмът, егоманията, психопатията, съмнението, недоверието и страхът.
ОтговорИзтриванеТри пъти фалирахме и Съветския съюз ни спасяваше. Сега пак ни спасяват с дотиране от Европейския съюз. За хубаво, за лошо все чакаме на спасители и това си е.
ОтговорИзтриване