„Невъзможният“ проект „Ада тепе“, който… върна десетки от чужбина!

Вицепрезидентът на DPM Metals: Крумовград е успешен пример!

24rodopi.com/Общество 

Интервю с Любомир Хайнов, вицепрезидент „Оперативна готовност“ в DPM Metals, изпълнителен директор на „ДПМ Челопеч“, публикувано в сп.“ Business Global“

Инж. Любомир Хайнов е човек, който превръща предизвикателствата във възможности. Започва кариерата си през 1995 г. като механошлосер в рудодобивното предприятие в Челопеч. Стои зад модернизацията на обогатителната фабрика в Челопеч в периода 2000 – 2010 г., а благодарение на натрупания опит, задълбочените знания и умението да води екипи израства до оперативен директор на първия новоразработен рудник в страната за последните четири десетилетия, рудник „Ада тепе“.

През 2024 г. заема позициите на вицепрезидент „Оперативна готовност“ в DPM Metals и изпълнителен директор на „ДПМ Челопеч“. Води и развитието на новия рудник във Вареш, Босна и Херцеговина, придобит от компанията през септември 2025 г.

-Вашата професионална история е изключително интересна – започвате като шлосер, за да достигнете към момента до вицепрезидент на глобална компания. Кои са качествата и обстоятелствата, които бихте откроили като ключови, за тази голяма лична и професионална промяна?

-Пътят ми започна като шлосер, където изградих дисциплина, отговорност и уважение към труда – основи, които ме научиха, че лидерството започва с умението да слушаш и да работиш с хората. Развивах се, воден от любопитство, постоянство и вяра в положителната промяна. Голяма роля изиграха и обстоятелствата, че имах късмет да попадна в компания като „ДПМ Металс“ (DPM METALS), където инициативността се цени, дават се възможности за развитие, а хората се поощряват да мислят, да се учат и да просперират. 

Именно тази практическа основа, готовността да поемам отговорност и възможността да се уча от водещи специалисти в индустрията ми позволиха да извървя пътя от техническа до стратегическа ръководна роля.

 

-Имало ли е случай, когато всички са Ви казвали – това няма как да стане, а Вие сте продължавали напред и сте довеждали нещата до успешен край? Каква е ролята на дълбоката вътрешна убеденост на лидера за успеха на промяната?

-Най-яркият пример за проект, който в началото изглеждаше „невъзможен“, е рудник „Ада тепе“. Още от старта имаше сериозен скептицизъм и предизвикателства. От това, че площта попада в Натура зона до силно чувствителната социална среда и липсата на реален опит в индустрията. Въпреки това видяхме потенциал за модел на модерно и отговорно минно предприятие и разработихме рудник „Ада тепе“ по най-добрия начин с хората от община Крумовград. Проектът изискваше смелост, постоянство и години работа в условия на екологични, логистични, административни и социални предизвикателства. Понякога отказът изглеждаше най-лесният вариант, но вътрешната убеденост, че можем да създадем нещо различно, ни водеше напред.

Днес „Ада тепе“ е един от най-добрите примери за устойчиво минно развитие в България и референтен модел в света – доказателство, че когато вярваш в целта, „невъзможното“ може да стане реалност.

-Предадохте опита си от рудник „Челопеч“ на колегите си в „Ада тепе“, а сега ще организирате дейността на компанията в Босна и Херцеговина. Колко важно за Вас е да предавате знанията си и каква е ролята на менторството в постигането на позитивна промяна?

-Опитът, натрупан в рудник „Челопеч“, беше в основата на успешния старт на „Ада тепе“. Започнахме от нулата, но принципите, културата на безопасност и дисциплината, изградени в Челопеч, помогнаха на екипа в Крумовград да създаде успешно предприятие. Това за мен е едно от най-големите ми професионални удовлетворения.

Същия подход следвам и днес, когато организираме дейностите в Босна и Херцеговина. Технологиите могат да се внедряват навсякъде, но културата, доверието и начинът на мислене се предават чрез личен пример и менторство. Менторството развива лидерство и ускорява растежа на екипите. За мен предаването на знания е инвестиция в бъдещето на компанията, защото истинският успех на един лидер е да изгради екипи, които могат да вървят напред самостоятелно.

-Всички признават, че първият нов рудник в България след промените „Ада тепе“, цялостното отношение на „ДПМ Металс“, промени много и за добро Крумовград. Как Вие видяхте тази промяна „отвътре“?

-Промяната в Крумовград се видя още в началото. „Ада тепе“ даде силен тласък на местното развитие, градът се оживи, появиха се нови възможности и над 50 души се върнаха от чужбина, за да работят в рудника. Създаденият през 2019 г. Фонд за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес в община Крумовград допълнително засили този ефект, като подкрепи до момента над 88 проекта и помогна за откриването на над 180 нови работни места. Това насърчи предприемаческото мислене и промени икономическия облик на града.

От район, в който рудодобивът беше непознат, Крумовград се превърна в успешен пример за населено място с потенциал за развитие. С наближаването на края на минния цикъл в града има хора с нови професии и стабилни умения, съществуват нови местни бизнеси, придобити знания и опит – т.е. перспектива, – които ще останат и след рудника.

-Какво е бъдещето на добивната индустрия и какво Ви дава увереност за това бъдеще?

-Факт е, че не можем да живеем без суровините, които добивът доставя. Бъдещето на добивната индустрия е в още по-висока автоматизация, устойчиви решения и силен фокус върху хората и техните умения. Минното дело се превръща във високотехнологичен сектор, в който дигитализацията и автономните системи правят процесите по-безопасни, по-ефективни и по-привлекателни за новите поколения специалисти.

Увереност ми дава именно тази трансформация. Виждам как технологиите и отговорният подход към околната среда водят до по-добри практики, а ролята на металите в глобалния енергиен преход гарантира значимостта на нашата индустрия. Най-много ме радва, като виждам увереността на хората, тяхната готовност да учат, да се адаптират и да водят промяната напред.

 

-Инвестициите на „ДПМ Металс“ в иновации, като Wi-Fi под земята, автономни машини и AI, са сочени за световен пример. Докъде може да стигне тази дигитализация на минните процеси и какво е мястото на хората в бъдещите рудници?

-Дигитализацията в минната индустрия тепърва разкрива потенциала си. Иновации като 100-процентово Wi-Fi покритие под земята, автономни дронове, дистанционно управляеми машини и системи с изкуствен интелект вече променят начина, по който се управляват процесите, а интеграцията им тепърва ще се задълбочава.

Въпреки технологичния напредък ролята на хората остава ключова. Технологиите ще поемат рисковите и рутинни задачи, но вземането на решения, анализирането и изграждането на култура на безопасност ще бъдат в ръцете на хората. Най-големият напредък ще дойде там, където иновациите и човешките умения се развиват заедно. 

-От „ДПМ Металс“ инвестирате в проекти на различни континенти – ще дойде ли време да погледнете и отвъд Земята?

-Минната индустрия винаги е гледала към хоризонта, а днес той стига дори отвъд Земята. Засега нашият фокус остава тук, да изграждаме устойчиви, модерни и безопасни рудници, но е факт, че изследването на космически ресурси вече не е научна фантастика. Ако един ден технологиите и регулациите го позволяват, със сигурност иновативните компании ще имат своята роля и в Космоса. Дотогава най-важното е да развиваме хората и да използваме разумно технологиите, защото така гарантираме, че бъдещето на която и да е планета ще бъде в сигурни ръце.

-Минният бизнес е обречен да бъде свързан с местните общности там, където са находищата – как тази свързаност и грижа, която като компания полагате, може да се мултиплицира като отношение на цялото общество?

-По природа минната индустрия е свързана с местните общности и това изисква последователна грижа, прозрачност и реални инвестиции за хората. Виждам, че там, където бизнесът показва уважение, диалог и готовност за партньорство, общността отвръща със същото. Именно това взаимно отношение може да се мултиплицира чрез открито общуване, съвместни проекти и последователност в ангажиментите.

-За каква България мечтаете? Какво бъдеще виждате за следващите поколения българи?

-Мечтая за България, в която хората имат увереност в бъдещето си. Увереност, че могат да се развиват тук, да изграждат кариера и семейство, без да се налага да търсят шанс другаде.

За следващите поколения виждам държава, в която знанието и трудът се ценят, технологиите са част от ежедневието, а устойчивото развитие е естествен стандарт. Убеден съм, че това бъдеще е напълно постижимо, когато бизнесът, институциите и обществото работят заедно и гледат в една посока.