Вицепрезидентът на DPM Metals: Крумовград е успешен пример!
Интервю с Любомир Хайнов, вицепрезидент „Оперативна готовност“ в DPM Metals, изпълнителен директор на „ДПМ Челопеч“, публикувано в сп.“ Business Global“
Инж. Любомир Хайнов е човек, който превръща
предизвикателствата във възможности. Започва кариерата си през 1995 г. като
механошлосер в рудодобивното предприятие в Челопеч. Стои зад модернизацията на
обогатителната фабрика в Челопеч в периода 2000 – 2010 г., а благодарение на
натрупания опит, задълбочените знания и умението да води екипи израства до
оперативен директор на първия новоразработен рудник в страната за последните
четири десетилетия, рудник „Ада тепе“.
През 2024 г. заема позициите на вицепрезидент „Оперативна
готовност“ в DPM Metals и изпълнителен директор на „ДПМ Челопеч“. Води и
развитието на новия рудник във Вареш, Босна и Херцеговина, придобит от
компанията през септември 2025 г.
-Вашата професионална
история е изключително интересна – започвате като шлосер, за да достигнете към
момента до вицепрезидент на глобална компания. Кои са качествата и
обстоятелствата, които бихте откроили като ключови, за тази голяма лична и
професионална промяна?
-Пътят ми започна като шлосер, където изградих дисциплина,
отговорност и уважение към труда – основи, които ме научиха, че лидерството
започва с умението да слушаш и да работиш с хората. Развивах се, воден от
любопитство, постоянство и вяра в положителната промяна. Голяма роля изиграха и
обстоятелствата, че имах късмет да попадна в компания като „ДПМ Металс“ (DPM
METALS), където инициативността се цени, дават се възможности за развитие, а
хората се поощряват да мислят, да се учат и да просперират.
Именно тази практическа основа, готовността да поемам
отговорност и възможността да се уча от водещи специалисти в индустрията ми
позволиха да извървя пътя от техническа до стратегическа ръководна роля.
-Имало ли е случай, когато всички са Ви казвали – това няма как да стане, а Вие сте продължавали напред и сте довеждали нещата до успешен край? Каква е ролята на дълбоката вътрешна убеденост на лидера за успеха на промяната?
-Най-яркият пример за проект, който в началото изглеждаше
„невъзможен“, е рудник „Ада тепе“. Още от старта имаше сериозен скептицизъм и
предизвикателства. От това, че площта попада в Натура зона до силно
чувствителната социална среда и липсата на реален опит в индустрията. Въпреки
това видяхме потенциал за модел на модерно и отговорно минно предприятие и
разработихме рудник „Ада тепе“ по най-добрия начин с хората от община
Крумовград. Проектът изискваше смелост, постоянство и години работа в условия
на екологични, логистични, административни и социални предизвикателства.
Понякога отказът изглеждаше най-лесният вариант, но вътрешната убеденост, че
можем да създадем нещо различно, ни водеше напред.
Днес „Ада тепе“ е един от най-добрите примери за устойчиво
минно развитие в България и референтен модел в света – доказателство, че когато
вярваш в целта, „невъзможното“ може да стане реалност.
-Предадохте опита си
от рудник „Челопеч“ на колегите си в „Ада тепе“, а сега ще организирате
дейността на компанията в Босна и Херцеговина. Колко важно за Вас е да
предавате знанията си и каква е ролята на менторството в постигането на
позитивна промяна?
-Опитът, натрупан в рудник „Челопеч“, беше в основата на
успешния старт на „Ада тепе“. Започнахме от нулата, но принципите, културата на
безопасност и дисциплината, изградени в Челопеч, помогнаха на екипа в
Крумовград да създаде успешно предприятие. Това за мен е едно от най-големите
ми професионални удовлетворения.
Същия подход следвам и днес, когато организираме дейностите
в Босна и Херцеговина. Технологиите могат да се внедряват навсякъде, но
културата, доверието и начинът на мислене се предават чрез личен пример и
менторство. Менторството развива лидерство и ускорява растежа на екипите. За
мен предаването на знания е инвестиция в бъдещето на компанията, защото
истинският успех на един лидер е да изгради екипи, които могат да вървят напред
самостоятелно.
-Всички признават, че
първият нов рудник в България след промените „Ада тепе“, цялостното отношение
на „ДПМ Металс“, промени много и за добро Крумовград. Как Вие видяхте тази
промяна „отвътре“?
-Промяната в Крумовград се видя още в началото. „Ада тепе“
даде силен тласък на местното развитие, градът се оживи, появиха се нови
възможности и над 50 души се върнаха от чужбина, за да работят в рудника.
Създаденият през 2019 г. Фонд за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и
среден бизнес в община Крумовград допълнително засили този ефект, като подкрепи
до момента над 88 проекта и помогна за откриването на над 180 нови работни
места. Това насърчи предприемаческото мислене и промени икономическия облик на
града.
От район, в който рудодобивът беше непознат, Крумовград се
превърна в успешен пример за населено място с потенциал за развитие. С
наближаването на края на минния цикъл в града има хора с нови професии и
стабилни умения, съществуват нови местни бизнеси, придобити знания и опит –
т.е. перспектива, – които ще останат и след рудника.
-Какво е бъдещето на
добивната индустрия и какво Ви дава увереност за това бъдеще?
-Факт е, че не можем да живеем без суровините, които добивът
доставя. Бъдещето на добивната индустрия е в още по-висока автоматизация,
устойчиви решения и силен фокус върху хората и техните умения. Минното дело се
превръща във високотехнологичен сектор, в който дигитализацията и автономните
системи правят процесите по-безопасни, по-ефективни и по-привлекателни за
новите поколения специалисти.
Увереност ми дава именно тази трансформация. Виждам как
технологиите и отговорният подход към околната среда водят до по-добри
практики, а ролята на металите в глобалния енергиен преход гарантира
значимостта на нашата индустрия. Най-много ме радва, като виждам увереността на
хората, тяхната готовност да учат, да се адаптират и да водят промяната напред.
-Инвестициите на „ДПМ Металс“ в иновации, като Wi-Fi под земята, автономни машини и AI, са сочени за световен пример. Докъде може да стигне тази дигитализация на минните процеси и какво е мястото на хората в бъдещите рудници?
-Дигитализацията в минната индустрия тепърва разкрива
потенциала си. Иновации като 100-процентово Wi-Fi покритие под земята,
автономни дронове, дистанционно управляеми машини и системи с изкуствен
интелект вече променят начина, по който се управляват процесите, а интеграцията
им тепърва ще се задълбочава.
Въпреки технологичния напредък ролята на хората остава
ключова. Технологиите ще поемат рисковите и рутинни задачи, но вземането на
решения, анализирането и изграждането на култура на безопасност ще бъдат в
ръцете на хората. Най-големият напредък ще дойде там, където иновациите и
човешките умения се развиват заедно.
-От „ДПМ Металс“
инвестирате в проекти на различни континенти – ще дойде ли време да погледнете
и отвъд Земята?
-Минната индустрия винаги е гледала към хоризонта, а днес той
стига дори отвъд Земята. Засега нашият фокус остава тук, да изграждаме
устойчиви, модерни и безопасни рудници, но е факт, че изследването на
космически ресурси вече не е научна фантастика. Ако един ден технологиите и
регулациите го позволяват, със сигурност иновативните компании ще имат своята
роля и в Космоса. Дотогава най-важното е да развиваме хората и да използваме
разумно технологиите, защото така гарантираме, че бъдещето на която и да е
планета ще бъде в сигурни ръце.
-Минният бизнес е
обречен да бъде свързан с местните общности там, където са находищата – как
тази свързаност и грижа, която като компания полагате, може да се мултиплицира
като отношение на цялото общество?
-По природа минната индустрия е свързана с местните общности
и това изисква последователна грижа, прозрачност и реални инвестиции за хората.
Виждам, че там, където бизнесът показва уважение, диалог и готовност за
партньорство, общността отвръща със същото. Именно това взаимно отношение може
да се мултиплицира чрез открито общуване, съвместни проекти и последователност
в ангажиментите.
-За каква България
мечтаете? Какво бъдеще виждате за следващите поколения българи?
-Мечтая за България, в която хората имат увереност в
бъдещето си. Увереност, че могат да се развиват тук, да изграждат кариера и
семейство, без да се налага да търсят шанс другаде.
За следващите поколения виждам държава, в която знанието и
трудът се ценят, технологиите са част от ежедневието, а устойчивото развитие е
естествен стандарт. Убеден съм, че това бъдеще е напълно постижимо, когато
бизнесът, институциите и обществото работят заедно и гледат в една посока.

















По-скоро възможен с ограничени възможности.
ОтговорИзтриванеКрумовград се разви. Всяко начало си има край.
Добивът на Ада тепе приключи, следва рекултивация.
Следва и кметицата да привлича туристи.
Извините ме, аз лично не познавам някой да се е върнал. Напротив, статистиката показва друго. Има движение навън от общината всяка година. По брой напуснали общината е на едно от челните места в областта. Връщат се наши изселници от Турция, ако имате това предвид.
ОтговорИзтриванеА те гущерите всяко лято са тука да прибират реколта
ИзтриванеMalko ostana
ОтговорИзтриванеХора не останаха,вие за връщане говорите?!
ОтговорИзтриване