Бъдещето идва – 100 кила самочувствие, 5 грама мозък!

Няма спорт - има мизерия, има бой…

24rodopi.com/Общество

„Ти ли ще ни кажеш, уе, чичка!“. Един от компанията решава да покаже какво е научил от хайванските времена на село и прави една бърза серия.

50 и кусур годишен мъж е набит и пратен в болница от хлапак. Причината е, че човекът е направил забележка на група ученици, които от чудене какво да правят в междучасието, окупирали пейка до блок в близост до училището и хвърляли отпадъците си, където намерят. Забележка, която се плаща с удари.

Това е бъдещето. Примитивни мърлячи навред.

***

Група хлапета стоят край спортния комплекс. Трима люпят семки на почти потрошената пейка. Тя въздиша нечуто. Едва две дъски са останали цели за седалищата. Останалите са били за използване на силата.

Едно от момчетата се е опряло в заградителната мрежа и с цялото си туловище се блъска в нея. Тя изнемогва, огъва се. То продължава. Видимо тегло – около 70 кила. Видима възраст – четвърти клас. Блъска като махало със задник тази изстрадала мрежа. Всеки момент може и да поддаде. Един от дългучите от пейката скача и лепва удар с крак в нея. Барем стане по-бързо.

В този момент минава мъж, който разхожда кучето си. Прави им забележка.

„Спрете, бе, какво очаквате да се случи? Ще я пробиете и ще паднете, после ще речете що всичко е развалено?“.

Момчетата се стряскат. Спират. Мъжът е едър. Хваща ги страх.

В момента, в който той подминава, едното изрича: „Тоя па, чичка, щяхме да го пребием!“.

И действията по натискане на мрежата продължават.

В същото време други тийнейджъри седят пльоснати на терена на игрището. Мач няма. Има пушене на електронни цигари. Едно от момчетата издухва дима в очите на останалите две. Ту в едната, ту в друга посока. Онези се хилят. Пък той се забавлява още повече.

Няма спорт.

Има мизерия.

Наглост и никакво уважение към самите тях.

Това се случва на спортните площадки. Това е новото поколение.

Хем дебело, хем просто.

Сравнението

„Предаване по турска телевизия. Коментират се научните трудове на Джанан Каратай, която е професор по сърдечно-съдови заболявания. Пише книги за здравословен начин на живот.

Гледам сравнението. Какви фигури са имали хората през 70-те и сега. Същото бе и в България.

Гледам и си мисля за храните в чуждите вериги. За качеството им, за това, което ядем. За затлъстяването на децата. Второкласници носят дрехи XL размер. Земеделието и животновъдството ни са разнебитени. Медици алармират за инсулти и инфаркти при все повече млади хора, дори под 40-годишна възраст.

Съветът на Джанан Каратай е да се храним с това, което дядовците и бабите ни. Но, колко трудно е да се намери…“.

Мнение на български гражданин.

Някои го наричат „софийския катун“

И май са прави. Човек има усещането, че всички откачалки, от цялата страна, са си дали среща в столицата ни по едно и също време.

Комплексари, амбициозни, търсачи на лъскавото, най-обикновени неудачници.

В кой град дрогиран, татуиран, безработен, с автомобил за стотици хиляди лева, гази на тротоар хора? Някакъв пи*легар, надрусан с целия каталог от „европейската ни столица“ блъска спряла кола на светофар и убива шофьора. Хора биват нападани от мигранти, клошари, всякаква порода рецидивисти и трепани без капка милост по градинките. Някакви пи*легари влизат в мола-осветен и защитен обект, и пребиват момче, което си вади хляба там…

Примерите са десетки, стотици.

Случващото се в София е отражение на всичко, което става в останалите европейски столици.

Нищо по-различно.

В този ред на мисли, радвайте се, че отглеждате децата си в малкия град. Но внимавайте как децата ви се превръщат в отражение на големия.

Спокойствието не се измерва в пари…

 

Десетки хиляди…

 Десетки хиляди плащат данъкоплатците в областните градове Кърджали и Смолян заради вандалските акции на плиткоумни пубертети.

„Обръщаха кашпи из центъра, трошат наред след дискотека“, казват в Смолян.

„Не остана здрава пейка за сядане, здрава маса в беседка, все едно хуни са минали“, изповядват в Кърджали.

И всичко това идва от тийнейджъри, в болшинството на които родителите са зад граница. Никакво възпитание, оставени на произвола, но с евро в джоба, превеждано всеки месец.

До това води липсата на сила у дома. Безсилие навън. Тези деца са неспособни да се справят с какъвто и да е проблем без интернет.

Те не могат да съзидават, а да рушат. Вътрешното чувство на опустошеност ги тласка към подобни прояви, казват специиалисти специално за „Родопи voice“.

Гурбетът нарои безброй жилищни сгради, оборот в милиони за строителни предприемачи, но разби семействата и превърна децата в това, което всички виждат и усещат.

Лъскавият автомобил е мечтата на живота, дрогата-двигател…

Мъжеството?! Бради, прически, оскубани вежди и епилирани крака

Две коли се засичат на пътя. Германски марки, лъскави, тузарски. Слизат водачите и почват спор…

Коментарът на една родопчанка:

„Напомпани млади мъже. С прически, гел, бради, оформени вежди, вероятно и с епилирани крака. Дървят се и се правят на... В един момент кавгата преминава в оспорване качествата на автомобилите.

Някакво странно показване на мъжество…

Един хилав човечец. На улицата. Пред магазин. Жена се спъна и падна на тротоара. Той пусна торбите с напазаруваното. В една от тях имаше бутилка ракия, която се счупи. Мъжът заряза всичко, за да подаде ръце на дамата и да я изправи. Помогна й, след което си взе торбичките, изхърляйки стълклата от счупеното шише, и потегли към дома си. Не се върна в магазина, за да си купи нова бутилка. Вероятно нямаше пари. Алкохолът си замина, но той показа по-голямо мъжество от онези с германските автомобили и оскубаните вежди.

Един мъж протяга ръка, не се пеняви. В речника му има много думи, не пет изречения, изричани под формата на мучене“.

 

Не е важно колко силно удряш

Има нещо неразбрано, недообяснено в това общество. Нещо сбъркано. Нещо надолу с главата. И от там идват проблемите ни.

„В залата идваха много момчета. Някои израснаха пред очите ми. От хлапета виждах как стават мъже. Млади, но възмъжаваха. Бойните умения им придаваха смелост. Но те използваха тази сила в друга посока…

Един изби зъбите на свой роднина, защото не му дал пари; друг пребиваше хора за удоволствие на улицата; трети стана…

Няма значение. Тези момчета бяха обречени да не станат големи спортисти, въпреки че имаха заложбите. Защото в тях надделяваше комплексарщината. Удрящият силно е мъжът!

Не, пичове, подаващият ръка и защитаващият слабите и изправящ се срещу силните е истинският мъж-вие просто бяхте и сте комплексари. Които в нито един момент не се опълчихте на съдбата. Не погледнахте силните в очите, а скланяхте глави. Не се изправихте срещу неправдите.

Вие сте пу*ки, пълни.

След всеки по-силен удар охкахте като побарани девойки. И си го изкарвахте на хора, които нямат вашите умения.

Това не е спорт.

Така се оформя едно комплексарско общество, в което някакви пъпчиви бият хора по моловете“.

Коментар на спортист. Практикувал бойни спортове и видял истината.

***

Обществото боледува. И за тази болест ваксината е семейството. Личният пример. Добрата дума. Не еврото от „Данмарката или Алеманията“.

„Родопи voice“