Илинден и първата линия на фронта, след нея…

Жельо Михов/24rodopi.com/Коментари

Илинден. Спомени и алюзии. Ако бе жив, един прекрасен мой приятел щеше да има имен ден.

Роднина е на Гоце Делчев. Целият му род е от Кукуш.

Сетих се и за Илинденското въстание – най-големия и масов български бунт.

Сетих се и за Пейо Яворов. Телеграфистът от Чирпан, който се маха от малката пощенска станция и отива при Гоце Делчев. Георги му мята една пушка и го прави командир на чета.

Сетих се и за Димчо Дебелянов. Прекрасен символист, някои стихове ги е писал на крак в окопите. Щото отива командир на рота в Македония по време на Първата световна война. Застрелян от английски войник. Когато командващият британец разбира за това и кого са убили, иска среща в българския командващ, за да го попита „Вие нормални ли сте, бе?! На първа линия на фронта пускате поетите си?“. Нашият отговаря: „Той е доброволец, сам поиска“.

Мисля си и мира не ми дава.

Даскалът Гоце, телеграфистът Пейо, Димчо…

Илинден. Реки от кръв и какво?!

Нищо, освен загуби. Доброволни.

На първа линия са винаги най-достойниите, след тях остават скатавките и тези недоразумения, от които до ден днешен патим.

Помияри колкото искаш… Затова и нищо не става.