Илинден. Спомени и алюзии. Ако бе жив, един прекрасен мой приятел щеше да има имен ден.
Роднина е на Гоце Делчев. Целият му род е от Кукуш.
Сетих се и за Илинденското въстание – най-големия и масов
български бунт.
Сетих се и за Пейо Яворов. Телеграфистът от Чирпан, който се
маха от малката пощенска станция и отива при Гоце Делчев. Георги му мята една
пушка и го прави командир на чета.
Сетих се и за Димчо Дебелянов. Прекрасен символист, някои
стихове ги е писал на крак в окопите. Щото отива командир на рота в Македония
по време на Първата световна война. Застрелян от английски войник. Когато командващият
британец разбира за това и кого са убили, иска среща в българския командващ, за
да го попита „Вие нормални ли сте, бе?! На първа линия на фронта пускате
поетите си?“. Нашият отговаря: „Той е доброволец, сам поиска“.
Мисля си и мира не ми дава.
Даскалът Гоце, телеграфистът Пейо, Димчо…
Илинден. Реки от кръв и какво?!
Нищо, освен загуби. Доброволни.
На първа линия са винаги най-достойниите, след тях остават
скатавките и тези недоразумения, от които до ден днешен патим.
Помияри колкото искаш… Затова и нищо не става.
Много хубава статия! И ние обикновените хора сега ще го отнесем ,заради приятелството ни с Америка!
ОтговорИзтриване