Пари, щастие, мисъл за смърт: Гурбетчия, турчин, двама германци и къщичката за птици

24rodopi.com/Общество

„Имам усещането свише, че никога повече няма да се прибера в България. Ще ме прибере самолетът с ковчега, за да ме погребат в родното село. Има такива услуги и вече 5 години си плащам...“.

Много тъжно, но много истински казано. Да го наречем изповед. Философия. Вяра и светоусещане. Няма да сгрешим.

Редове, които вкарват в размисъл. За живота и всичко останало. За това, какво изобщо е останало у нас като човеци.

Споделено от наш гурбетчия. Живее сам, далеч от дома. Бори се сам. С живота, реалността, себе си дори.

Неговата истина:

„Бях купил през месец юни една дървена къщичка за птици. Помолих наемодателя ми германец да я монтираме. И той го направи. Има много подходящи място зад квартирата за тази птича къщичка.

Тази сутрин забелязах едно синигерче точно под нея. Попитах Изкуствения интелект. Препоръча ми да му оставя вода. В тези горещини от 35-40 градуса птиците се нуждаели жизненоважно от вода.

Пратеникът на Аллах Мухаммед (Аллах да го благослови!) е казал:

„Докато един човек вървял по пътя, го обзела силна жажда. Той намерил кладенец, слязъл в него, пил вода и излязъл. Тогава видял куче, което от жажда ближело мократа земя. Човекът си казал: „Това куче е достигнало същото страдание, което ме сполетя.“ Той отново слязъл в кладенеца, напълнил обувката си с вода и дал на кучето да пие. Аллах му благодарил за това дело и му опростил греховете.“

Сподвижниците го попитали: „О, Пратенико на Аллах, има ли награда за нас заради животните?“. Той отговорил: „Във всяко живо същество има награда.“

Пратеникът на Аллах е казал: „Една жена беше наказана с Ада заради котка, която затвори вкъщи и тази котка умря. Тя не й даде храна и не я пусна да се храни от земните животни.“

Тези два хадиса показват, че в исляма милостта към животните е голямо добро дело. Една малка проява на състрадание към беззащитно същество може да бъде причина за Божията милост, а жестокостта към него носи тежка отговорност.

Обикалях след това цял ден из целия град. Пътят тази вечер ме отведе до едно лятно кино покрай Дунава. С огромни величествени дървета. Дори в 40-градусови жеги, там е хладно. Собственикът е турчин. Предлага и турска кухня. Имаше стотици хора. Нямаше празно пространство, камо ли маса. Чаках половин час да си купя нещо за ядене, но места за сядане нямаше. Срещнах собственика (ходил съм на това място всяко лято почти всеки ден) и му казах, че няма къде да седна. Той ме покани на своята маса, където седеше с двама германци.

Разказах му за птиците. Той каза: „И аз оставям всеки ден една купичка с вода тук, но не знам дали има ефект, защото Дунава е на 50 метра“.

Аз му обясних, че съм питал същия въпрос ИИ и отговорът беше: Има огромен ефект, защото птиците ги е страх да пият от реката. Има хищници, които ги нападат. И освен това , не са само птици. Пият и пчели, пеперуди и други насекоми“.

Двамата германци веднага се включиха в разговора. Недоволстваха. За какви животни ни разказваш?! Казват: цял живот работим за пари, от детството всичко е програмирано, нямаме нищо, нямаме  .права, мултимилиардерите ни ръководят живота. И аз ги питам: А животните имат ли пари?

Говорихме с часове, докато затвори заведението-24 часа. Единият непрекъснато ми повтаря: Аз съм здрав и само това искам, аз съм велик.

И аз му разказах една истинска случка от моя живот:

Преди 5 години в продължение на 3 месеца всеки месец се молих на Аллах да ми даде тежка, смъртоносна болест.

Попитаха: Защо си го направил това нещо.

Отговорих както си беше: Защото не можех да му служа праведно. Исках да ми даде смъртоносна болест, за да се осъзная!

Разказах им как след 3 месеца лекарите са ме диагностирали с рак на стомаха в четвърта фаза. Докторите казаха, че ракът се е развил много прогресивно само за 3 месеца и вече е в четвърта фаза и нямам повече от седмица живот, но могат да ми направят една операция.

Операцията бе тежка. 2 седмици лежах почти неподвижно. След това се помолих пак на Всевишния: "Болестта е била много тежка. Ти си даващия и болестта, и здравето. Върни ми здравето!"

И оттогава съм по-здрав от бик. След като ме изписаха от болницата, лекарите казаха, че няма и следа от рак....

Говорихме много, много различни теми. Изключително недоволстваха , че нямат чувство за щастие в живота. Че имат само работа. Не могат да се забавляват и отпуснат някъде. Че парите им не струват и пукнат грош.

Аз им разказах, че до 30-годишна възраст съм обикалял всяка вечер по дискотеки в Кърджали, Смолян, Пловдив, София, цялото Черноморие. Не можаха да повярват.

Обяснявам им, че покрай Средиземноморието хората са с друга кръв-горещи, гостоприемни, отворени към развлеченията. Не могат да схванат. Последният ми пример бе: Аз откакто съм в Германия, не съм почувствал щастие, но дори и да бях милиардер тук, нямаше какво да правя и щях да си говоря с вас. Обиколил съм сантиметър по сантиметър и няма къде да се забавлявам. Няма свестни дискотеки, таверни, ресторанти.

Жените се обличат като мъже. Естетиката в нула! А жената дава щастието на всеки мъж!

Единият от германците бе университетски преподавател по медицина и недоволстваше, че студентите му правят всичко с ИИ  и утре няма да мога да оперират като станат хирурзи“.