От Цецка Цачева до Михаела Доцова: Как парламентът стана женско царство…

24rodopi.com/Общество

На 14 юли 2009 г. Цецка Цачева от ГЕРБ влиза в историята като първата жена, избрана за председател на Народното събрание от създаването му през 1879 година. Тогава едва ли някой е предполагал, че нейният избор ще постави началото на период, в който жените все по-често ще заемат председателското място в най-важната законодателна институция на държавата.

Цецка Цачева оглавява 41-вото Народно събрание през 2009 г. и се връща на поста през 2014 г., когато започва работа 43-тото Народно събрание. Изборът й е важен момент за българския парламентаризъм. За първи път жена застава начело на институцията, която приема законите и контролира дейността на изпълнителната власт.

През ноември 2017 г. Цвета Караянчева става председател на 44-тото Народно събрание. Тя остава на поста до март 2021 г.

Нейният избор показва, че председателското място вече не е изключение за жена в българската политика. Караянчева заема поста в период на остри политически противопоставяния и обществени протести.

Така в рамките на по-малко от десетилетие две жени от ГЕРБ оглавяват парламента.

През 2021 г. политическата ситуация в България се променя. След изборите през април Ива Митева е избрана за председател на 45-ото Народно събрание. След разпускането му тя отново заема поста в 46-ото Народно събрание през юли същата година. И двата парламента просъществуват кратко.

През юни 2024 г. Рая Назарян е избрана за председател на 50-ото Народно събрание. Следващият парламент е оглавен от Наталия Киселова, избрана през декември 2024 г.

На 29 октомври 2025 г. Назарян отново поема председателския пост в рамките на 51-вото Народно събрание.

На 30 април 2026 г. Михаела Доцова е избрана за председател на 52-рото Народно събрание. С нейния избор продължава тенденцията жените да бъдат основните фигури на председателското място в поредица от парламенти.

Илияна Йотова пък е първата жена президент на България.

Ерхан Алемдар