Апатия и безверие, дори будната съвест - Кольо Махалката, замлъкна

Божията ръка или План „Ран-Ът", все тая-сами минираме бъдещето си

Николай Михайлов
Безвремието, апатията, безпаричието и отчаянието обхванало и родопчани е бомба със закъснител, коментират възрастни хора на чаша кафе пред смолянско бистро. Това е факт, ако се загледаш във физиономиите на хората, преминаващи като сенки и зомбита по улиците, ти става страшно. Никой не забелязва другия, ако някой поздрави умисленият в собствените си проблеми се стряска и казва: „А, здравей, не те видях". Следва машинална реплика „Добре съм", което изобщо не е така и пак поглед в земята и връщане към мислите, които са свързани единствено с оцеляването. Бомбата със закъснител не означава пробуждане, а търсене на вариант как. „Как да избягам от всичко това?". Разни статистики ни определят като най-нещастните хора в Европейския съюз, но какво от това. Просто статистика, просто новина и толкова. Родопчани си говорят, че вече са убедени, че планът за унищожаването на България от Европа и САЩ се реализира успешно. Това си говорят хората в планината. Търсят някакво логично обяснение, защо ставаме по-зле и по –зле.

От плана „Ран-Ът"…

Недко, който е на 47 години казва: „Вече съм убеден, че действа план за разорение на България – проектът "Ран-Ът". Мъжът пази от 2000 г. статия от вестник, където е публикуван коментар за програмата Ран-Ът. В него пише: "Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса… Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… Покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобва поверителната част от плана „Ран – Ът". Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака".
Тази статия Недко носи със себе си. Ако прави впечатление, писана е през 2000 година, а звучи актуално. Събеседникът му, 70-годишният Анастас, допълва, че това е практическият план, по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес. Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата, в която живее. Той е изработен след 10 ноември 1989 г. от Националната търговска камара на САЩ, в тайна от целия български народ", обяснява Анастас. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва. Това е най-стриктно спазвания документ в България от 1990 г. до днес, твърди родопчанинът.
Според събеседниците ми предстоят още страшни събития за България, но те вярват, че народът ще се събуди.

… до божията намеса

Други пък виждат Божията намеса във всичко, което се случва. „Вижте и Господ вече не ни иска. Всичко е ненормално – тези наводнения, катаклизми, всеки ден хора се самоубиват, няма човещина, няма обич. Не търсим Бог и станахме лоши", споделя възрастна жена, която влиза в храма, за да запали свещ. Тя иска да се помоли и за операцията на внучката й, защото единствената й надежда е в Бог.
Тези пък, които не се интересуват от световните конспирации или от сили свише, са се свили, както се казва в „черупките си" и са се лишили от всякакви удоволствия, които преди години са си доставяли. Заведенията, които предимно са съсредоточени в Стария център на Смолян са почти празни. Много кафенета и магазини хлопнаха кепенците, защото не могат да издържат на наемите и разходите по заплати и осигуровки на персонала. Движение в града има за около час след 17 часа, когато чиновниците от държавните институции напускат работа и се придвижват към домовете си. Истината е, че хората нямат пари, за да си позволят вечеря в заведение. Ако все пак седнат си поръчват по едно питие, кафе и много често чаша вода от чешмата. Чакат си и рестото до стотинка, споделя сервитьорка и си спомня как само преди две години си е докарвала на вечер бакшиш средно по 20 лв. Спряха и купоните в къщи, защото на хората не им е до забавление.
Най-странното е, че Фейсбук се превърна в трибуна на нашия гняв, надежди, упреци. Забравихме да общуваме лице в лице, предпочитаме да изказваме мнения и коментари в мрежата, а често и с фалшиви профили. Социалната мрежа се превърна в отдушник на мнозина и чрез нея те осъществяват един вид собствена психотерапия.
Хората се озлобяват, стават агресивни и при дадена ситуация реакциите са им непредсказуеми. Други посягат към живота си. Наскоро жена, която работеше в полицията като хигиенистка се обеси. Масово се говори, че не е понесла факта, че минава на четиричасов работен ден, което се е отразило на заплатата й.

Когато всички избягат какво ще остане?

Младите хора, които все повече намаляват в града, гледат практично на живота и мислят как да избягат не само от Смолян, но и от България. Родителите ги подкрепят, готови са да продадат имот или да вземат поредния кредит, за да ги издържат в чужбина. Даниела е изкарала една година като студентка по медицина в Пловдив, но сега е приета да учи фармация в Лондон и ще заминава. „Мама и татко, плачат и се притесняват за мен, че отивам в друга държава, но ме подкрепят, защото знаят, че в България няма перспектива за живот. Търси си късмета, дъще, не се мъчи като нас, които чакаме 25 години да се оправи държавата, а тя става все по-зле. Тези думи никога няма да ги забравя", казва Даниела.
„ Ако всички избягаме, кой ще остане в тази държава", коментира Рангел, който е завършил тази година средното си образование. Момчето е категорично, че и в България можеш да се реализираш ако си кадърен и способен. Но в Смолян няма да остане, приет е за студент по право в Софийския университет и иска да живее в столицата.
Тежките битови проблеми тотално рушат ценностите и разделят семейства. Като няма как да си го изкараш на някой управник си го изкарваш на най-близкия човек. Започваш да го ненавиждаш, като че ли откриваш в него проблемите за всяко зло. Бягството от държавата е и бягство от начина на живот тук, независимо от цената, която плащаш.
Ние сме унищожени като нация. Но не това е основният ни проблем, а че не се предприема нищо, за да настъпи положителна промяна. Политици и държавници не са заинтересовани да се промени животът към по-добро.
Преди спокойствието и тишината нарушаваше в Смолян Кольо Махалката, както го наричат. Вървейки по улиците на висок глас казваше: „Скапана и загубена държава, крадливи политици, изедници, умориха хората". Сега и той млъкна.
Безвремие, апатия и липса на надежда. Бомба със закъснител или начало на собственото ни самоунищожение...
24rodopi.com
На снимката: И опашката пред храма бе май повече заради курбана…