„17 години живях в ад. Тодор ме пребиваше почти ежедневно. Търпях, защото исках детето ми да има баща и да бъде възпитавано от мъж. Синът трябва да бъде възпитаван от мъж“, това сподели пред 24rodopi.com бившата съпруга на бездомника Тодор, който спи на пейка в района на автогарата в Кърджали.
„1 часа през нощта срещу вторник. Аларма на търговски обект вдига сотаджии по сигнал към автогарата в Кърджали. Натъкват се обаче на зъзнещ мъж на над 50 години. „Беше умрял от студ. Спеше на пейка зад будка на автогарата. Плачеше. Казва се Тодор”, този разказ на 24rodopi.com предизвика вълна от бурни реакции в цяла България. Мнозина отправиха упреци към семейството на мъжа. Кърджалийка дори се обърна за съдействие към редакцията да открие бездомника и да го приюти в дома си.
Реагираха и сестрата, и синът на представящия се за бивш военен. „Тодор е на улицата от три години. Той е алкохолик, като многократно е бягал от лечебни заведения, където е бил настаняван от близки, за да се лекува“, твърдят те.
„От Тодор се е отказала дори родната му сестра. Той каквото е продал, всичко е изпил. Не е бил никога военен, а електротехник“, казва бившата му съпруга.
Синът на зъзнещия на автогарата в Кърджали мъж Иван Узунов пък е написал писмо до агенция „Блиц“.
"Това, което баща ми - Тодор Узунов разказва, не е вярно. Този човек превърна живота на семейството ми в ад", коментира мъжът.
Агенцията публикува по молба на Иван Узунов цялата история от негова гледна точка без редакторска намеса:
"Аз съм синът на въпросния "бивш военен", понастоящем бездомник Тодор Иванов Узунов.
Изписвам цялото му име, за да го прочетат хората, които го познават и да знаят за кого и за какво става въпрос.
Длъжен съм да напиша тези редове, четейки коментарите под статията и по-назад в анонса към новината, както тук, така и в други вестници и сайтове.
Не зная дали бихте публикували написаното от мен, но ми се иска да го прочетат онези, които са коментирали, че заслужавам да ме намерят и пребият за това, което се случва на "баща" ми.
Ето я и самата история доста накратко:
"Баща" ми Тодор Иванов Узунов е "човек", който няма завършено средно образование.
По професия е електротехник. Никога не е имал нищо общо с военните, освен казармата и никога не е бил военен.
През годините е работил на различни места, основно до 1989 г. понеже тогава строя не позволяваше безработица.
От всяко работно място бе уволняван поради дисциплинарни причини.
Той или ходеше на работа пиян или се напиваше докато е на работа или изобщо не ходеше на работа. Имаше случаи в които беше нанесъл побой на прекия си началник, в други случаи беше се сбивал със свои колеги, разбира се винаги в нетрезво състояние, което според него го оправдаваше напълно, но това естествено водеше до поредното уволнение от работа.
Баща ми е непоправим алкохолик още от младежките си години. Това го знаят всички, които го познават.
По правило тези хора имат уникалната способност да се представят като жертви във всяка ситуация и да манипулират хората около себе си, така че нещата да се случват винаги в тяхна полза.
Трудно е да го разберете, ако не сте имали допир до такъв "човек". Поразително е как лъжите и сълзите са толкова реалистични, че всеки е способен да повярва.
Предполагам ви прави впечатление, че поставям думите "баща" и "човек" в кавички. По-нататък ще разберете сами защо.
Аз и майка ми живяхме с Тодор 15 години, които бяха ад и за мен и за нея.
Нямаше вечер в която да не треперим от страх как ще се прибере "баща" ми и какво ще се случи. Прибирайки се вкъщи пиян по малките часове, той вдигаше на крак мен и майка ми и започваше да издевателства над нас. Бяхме подложени на непрестанен тормоз и побои от страна на този изрод. Майка ми е учител по професия. Десетки пъти е влизала в часовете си и е преподавала на учениците си със слънчеви очила, понеже очите и са посинени.
Десетки пъти сме бягали по покривите на блоковете и сме прескачали от тераса на тераса с риск да паднем от петия етаж, за да се укрием у съседи, за да не ни пребие пияния ми "баща". Прекарвали сме остатъка от нощта у познати и роднини. Понякога и цели дни, особено когато е взел заплата. Тогава беше най-тежко. Пиянските му маратони траеха по седмица и да се приберем вкъщи беше невъзможно. Аз не можех да ходя с дни на училище.
За мен се сбъдна мечтата на всяко дете да се вози в полицейска кола още в ранна детска възраст, но по по-различни причини от тези за които мечтаят децата. Тогавашните милиционери са ме прибирали от покрива на блока посред зима бос и по пижами. Бях избягал от побоя и треперех и не знаех майка ми дали е жива, но знаех, че е пребита от бой долу в апартамента ни и е цялата в кръв.
Това са обичайните картини от моето детство. В шести клас, когато ходехме "семейно" на гости у някое приятелско семейство, на излизане от вкъщи аз се запасявах с една отвертка в джоба на детското си яке, защото знаех, че "баща" ми задължително ще се напие и ще скочи да бие майка ми. Нямаше кой друг да я защити. Аз бях единствения, който ставаше свидетел и се молех да не се налага, но ако се случи, бях подготвен да наръгам "баща" си в крака, за да не убие майка ми от бой. За съжаление се случи.
Беше декемврийска нощ и след полунощ се прибирахме към дома ни в бл. Арда. Аз умишлено вървях между майка си и "баща" си. През целия път той не престана да се заяжда с майка ми, която не му даваше никакъв повод и му се молеше да престане да се държи така. На стотина метра от блока Тодор просто реши, че трябва да покаже какъв мъжкар е и трябва отново да я пребие. Аз му се молех да престане. Тогава той ме блъсна настрани, събори майка ми на земята и започна да я рита зверски. Кръвта и беше по снега.
Тогава аз извадих отвертката и го наръгах в крака, както си го представях в най-лошите си кошмари. Едва тогава той престана да рита майка ми. А бях само в шести клас...
Десетки пъти съм ставал свидетел как пребива баба ми и дядо ми и им взема пенсиите, за да се напие.
Ако продължа да разказвам подобни случки ще ви трябват дни да ги прочетете, защото този човек пребиваше от бой не само мен и найка ми. Той пребиваше родните си майка и баща, лека им пръст.
Тормозеше всички роднини, сестра си, лелите си, свои колеги, като ходеше и искаше пари и алкохол от всички. Според него всеки му бе длъжен по някакъв начин.
Обвиняваше майка ми за това, което се случва в семейството ни, а реално нейната единствена грешка бе, че го търпя твърде дълго "заради детето", както се изразяваха тогава "хората".
Най отговорно заявявам, че казаното от него в тази статия до последната дума е лъжа.
До момента в който майка ми се разведе с него, живеехме във ведомствено жилище, т.е. държавно, както се казваше тогава.
След раздялата им майка ми изтегли заем и закупи апартамент, който изплащаше само и единствено тя и то сама със заплатата си на учител.
Разбирайки това Тодор отново започна да идва и да ни притеснява, искайки майка ми да му даде шанс отново, за пореден път. Отново започна да я заплашва и тя се събра с него от страх.
От този момент тя изплащаше апартамент, отглеждаше мен и издържаше него, пак подчертавам, с учителската си заплата. Той отново се напиваше системно, отново започна да я пребива от бой и нещата станаха постарому.
Тогава вече се разделиха окончателно, като с майка ми се преместихме в нейния роден град. Тя продаде апартамента и си построихме къща.
Няколко години след това аз се опитвах да поддържам връзка с Тодор, но след като видях как той ме очаква да отида, само за да ми вземе и изпие парите, които майка ми ми е дала за пътуването, се отказах да поддържам контакт с него. От 1998 г. не поддържаме връзка. През целия си съзнателен живот аз не съм получил никаква помощ от този човек. Нито финансова нито морална...никаква. Напротив! Той срина психиката ми още в ранна детска възраст.
Биеше ме, псуваше ме и единственото, за което служех аз бе да му купувам алкохол и цигари. А, и да върша мъжката работа, която трябваше да свърши той, като да напълня 20 литрова туба с нафта и да заредя нафтовата печка, понеже той е мъртво пиян, спи и повръща, а аз ще умра от студ в зимните дни след училище. Или може би да отида до вилата и да нахраня прасетата, които иначе той отглежда и в последствие продаде и изпи парите до стотинка. И все такива "мили" детски спомени...
Лъжите, които е наговорил, че е продал два апартамента, за да ми купи жилище във Варна са гнусна лъжа.
Аз наистина живея във Варна. Да, имам жилище, което закупи тъща ми, като продаде два апартамента в Русе. Аз и съпругата ми от своя страна изтеглихме кредит да го ремонтираме и обзаведем, но с това
Тодор няма абсолютно нищо общо.
Той наистина продаде жилище, но жилището на майка си и баща си, гарсониера, която наследи след смъртта им. Те дълги години работиха като животновъди и си купиха тази гарсониера. След смъртта им той я продава и изпива всички пари. Сестра му (леля ми) му е казала да изпрати някаква сума и на мен, на което той отговаря с думите "Той не заслужава". В същото време хора са разказвали, как пиян раздава пари на ромите около автогарата с думите "Вземайте бе, да видите кой е патрона". По думите на сестра му е продал и вилата във Възрожденци, която също е наследствена. С парите се е случило същото.
Няма пенсия, понеже няма трудов стаж. Няма лична карта понеже пет пъти я губи. Сестра му четири пъти му е давала пари и му е съдействала да си извади нова. Е, сега отново няма. Може и да ги продава...Няма как да зная. Може и да се "сдобия" с "наследство" няколко фирми за ДДС измами на негово име... не е изключено.
Със съдействието на роднини е бил настаняван в лечебни заведения многократно. Той обаче не иска да се лекува и бяга. Не иска и да работи. Той явно иска да спи на автогарата, но да може да се напива на
воля с последните изпросени жълти стотинки. След развода с майка ми, Тодор съжителстваше на "паразитни начала" с две жени, които също пребиваше от бой, лека им пръст. Аз лично присъствах на няколко такива случая преди да прекратя контактите си с него.
Всички вие, които искате да ме натупате за поука, че съм изоставил "баща" си, кажете ми сега отново, че трябва да приютя този изрод !!!
Защо никой не попита какво се случва с мен?
Защо той не се поинтересува как съм аз?
Знае ли, че претърпях неуспешна гръбначна операция и от тогава съм с непрестанни болки и нетрудоспособен?
Знае ли, че съм взел кредит, за да извърша тази операция, за да мога отново да съм трудоспособен и да отгледам детето си?
Няма как да го знае, понеже никое от тези неща никога не е било приоритет в жалкия му живот. Единственото за което е живял е алкохола. Това бе смисъла на неговия живот.
Месец април 2016 г. с мен се свърза г-н Тодоров, началник на социални грижи гр. Кърджали. С него обсъдихме ситуацията около "баща" ми и той е наясно с моето състояние.
Питаха ме и инициативните младежи, заели се с това да му помогнат след излизане на статията, дали няма да му помогна да си извади лична карта, да му изпратя някой лев...
Ще им разкажа следната случка, която така се е запечатала в съзнанието ми на петокласник тогава, че когато видя монета до ден днешен, все за това се сещам:
В пети клас ни организираха екскурзия до Ловеч. Майка ми ме пусна, въпреки тежкото ни финансово състояние. Разбира се бях с ограничени средства и единственото нещо, което си купих за спомен от екскурзията бе една юбилейна монета, която бе в изключително ограничен тираж и така и не се появи в обращение, а бе с нумизматична стойност. Аз тогава бях много запален по филателията. За нумизматика нямах възможност, но изключително много се радвах, че успях да си купя монетата. Сложих я във витрината на детската си стая и не спирах да говоря за нея :)...така и се радвах. След около седмица се прибирам от училище и виждам, че монетата я няма. Веднага се досетих какво може да е станало, но вътре в себе си, искрено се надявах да не е това. Когато баща ми се прибра го попитах къде е монетата, а той отговори, че не знае. После се прибра и майка ми и няма как, той си призна, че нямал пари за бира и цигари и е похарчил и моята монета.
В този момент в мен се пречупи нещо и аз спрях да изпитвам каквото и да било друго към този човек освен омраза. Той знаеше, че това е нещо, което толкова обичам и го замени за алкохол...нямаше какво друго да направя, освен да го намразя.
Кажете ми момчета, как да искам да разговарям с него, когато предложихте да му дадете телефона?
Не изпитвам дори капка жал към него. За жалост продължавам след толкова години да изпитвам омразата загнездила се в душата ми.. Не заради това, че не ми е помогнал както е казал,а заради това, че съсипа живота ми, съсипа психиката ми, съсипа семейството ми, съсипа майка ми. Може би е грях да мразиш баща си. Но да. Ще понеса този грях, заради всичко което причини този нечовек на мен, на майка ми, на клетите си родители и на всеки застанал на пътя му.
Вярвам в Бог, богобоязлив човек съм, но и вярвам в това, което е казал народът, а именно "На каквото си постелиш, на това ще спиш". Ако този човек имаше волята да откаже алкохола щеше да има хубаво семейство, дом и внуци на които да се радва. Сега му остава единствено да се прави на "горд", за да се смили над него някой. Някой, който не знае с какво се захваща и как ще се превърне в паразитоприемник.
Просто искам да предупредя добрите хора, които искат да помогнат на Тодор, да не му се предоверяват, защото "Вълкът козината си мени, но нрава не".
Единственото нещо за което съм благодарен на този "човек" е това, че ми даде 100% пример в живота какъв не трябва да бъда. Той е олицетворение на всичко зло на този свят и благодарение на неговия "пример" аз смея да твърдя че станах добър човек. Е, може би не и до такава степен, че да му простя!".

24rodopi.com

Share To:

24rodopi

Post A Comment:

18 comments so far,Add yours

  1. Анонимен16/11/16 23:21

    Много сте го търпели даже, трябвало още след първия бой да му покажете вратата и да приключите с тоя алкохолик!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен17/11/16 07:13

    NAPILNO TE RAZBIRAM PRIYATELYU AZ SISTO SIM IZRASNAL PRI SISTITE USLOVIYA NA 50 GODINISIM I OSTE SINUVAM KOSMARITE I OSTE NE MOGA DA PROSTYA NA "BASTANI"" ZA NESTASTNOTO SI DETSTVO I NASILIETO NAD MAIKANI NIE SISTO NE PODDIRJAME KONTAKT S NASILNIKA. SICHUSTVAM TI NAPILNO.BIDI ZDRAV I USPEX V JIVOTA. MEHMET.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен17/11/16 07:28

    Бях единия от написалите да го намерим сина му
    Прав си нямат оправия тия пияници но ако някакво решение го направи за него и знай ако не е бил той нямаше и теб да те има

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен17/11/16 08:20

    Браво.Ти си човек с голяма душа.този изверг трябва да се линчува и да се остави да измръзне като куче. защото той не е човек...

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен17/11/16 08:40

    да мразиш родител значи да мразиш себе си. той е твой автор.можеш да не му помагаш щом смяташ ,че не заслужава.човек няма право да съди родителите си добри зли болни здрави.това са не може да се избират съдба.живота е изпитание, а празнник.всеки носи кръста си.

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен17/11/16 08:41

    Мойто момче господ всичко вижда ти не можеш да имаш грях!Той е грешния,бъди жив и здрав и си гледай семейството.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен17/11/16 08:44

    Боже, Боже, колко мъка има по този свят, Боже !

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен17/11/16 09:02

    za golqmo sajalenie po. veceto semeistva jiveqt v takiv ad i posle desata im bili alkoholitsi I'll narkomani detsata nqmat vine vinovni sme nice roditelite GLEDAI Si SEMEISTVOTO motto mode I ne as mici da obesnqvas zastoto ima I mnogo koito steti se usmivat

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен17/11/16 10:17

    Браво , момче!! Не е нужно да се обясняваш. Само който е живял с алкохолик може да те разбере!!

    ОтговорИзтриване
  10. Анонимен17/11/16 10:40

    Тъжна лична семейна трагедия/история!
    ПИЯНСТВО И АЛКОХОЛИЗЪМ !!!
    Драмата е лична, преразказана от сина на алкохолика. Жив и здрав, младо човече. Хорските уста не са чувал да ги завържеш. На такъв "баща" никога не бих простил(а). Който е нямал съпруг, приятел-алкохолик? ДА замълчи. Ку`валък до време, пиянство до живот. На чужд гръб сто тояги са малко. Отстрани е лесно да коментираш и защитаваш алкохолика-бащата, приятеля, съпруга
    "Бог да богослови семейството ВИ!" С обич: някой си

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен17/11/16 11:02

    Написаното е самата ИСТИНА.Аз съм свидетел на неволите на тази майка и нейния син.Моето семейство многократно е приютявало жената и детето с цел да ги предпази от побойщата и системния тормоз на който бяха подложени.Майка ми и баща ми са кумове на въпросния Тодор и жена му.Жалък алкохолик,лъжец и побойник над по-слабите от него.

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен17/11/16 11:26

    ЗАТОВА ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЪДИТЕ НЯКОГО СЕ ОПИТАЙТЕ ДА МИНЕТЕ ПО НЕГОВИЯ ПЪТ. АКО ВЪОБЩЕ ТОВА Е ВЪЗМОЖНО. НЕ СЪДИ ДРУГИТЕ ГО Е КАЛ ГОСПОД!

    ОтговорИзтриване
  13. Анонимен17/11/16 12:34

    Истина и само истина са тези думи... Тодор, че спи на въпросната пейка му е много!!!

    ОтговорИзтриване
  14. Анонимен18/11/16 12:28

    Аз съм свидетел, как приживе възрастните родителите на Тодор бяха принудени да се местят в други градове, за да са по-далеч от него.Той им взимаше парите и ги биеше.Те бяха много трудолюбиви и честни хора.Лека им пръст!

    ОтговорИзтриване
  15. Анонимен19/11/16 10:01

    Koi e tozi chovek?

    ОтговорИзтриване
  16. Анонимен19/11/16 10:37

    Аз също познавах този изрод! Не му вярвайте,той има безброй грехове,заслужава да спи на пейките докато алкохола го грее и докато е жив. Алкохолик!!!!

    ОтговорИзтриване
  17. Анонимен11/12/16 01:49

    Аз съм бившата съпруга на Тодор.Страшно ме заболя ,когато прочетох в коментарите обвиненията към сина ми.
    Страхувах се ,че сама няма да мога да го възпитам като истински мъж,но страховете ми са били напразни. Той е един прекрасен и любящ баща ,съпруг и син. В професията си е уважаван и ценен от началниците и колегите си.Съжалявам само ,че нямаше спокойно и щастливо детство.Аз се опитвах да компенсирам това като правех всичко за него ,за да бъде като другите деца ,но алкохолизма на "баща му" съсипа детската му психика. Много неща си спомня и ги е написал,но е забравил да напише как Тодор ,връщайки се пиян към 2-3 часа посреднощ,го вдигаше от сън и го караше да свири на акордеон ,а детето сутринта трябваше да стане за училище.
    Как и защо съм се омъжила за него ще си остане скрито в душата ми до смъртта.За това знаем само аз и синът ми. Звярът си остава звяр и никой не може да го промени. Това е Тодор. Всичко ,което е написал сина ми е чистата истина. Когато ме биеше и аз плачех с глас ,Тодор ми казваше ,че колкото повече се чува плач ,толкова повече ще ме бие и аз спирах да плача ,за да не ме бие повече,но той продължаваше.
    Когато синът ми беше на 1г.7м.,аз тихичко го взех и се опитах да избягам от апартамента,но свекърва ми ме усети ,пресрещна ме ,взе детето и ми каза ,че не съм дощла с дете и без дете ще си отида.Не можех да си тръгна без детето и останах.Тормозът продължи цели 17 години и ,макар че през 1986 г. се разведох по негова вина,той не престана да ми нанася побои.Пращах жалби до прокуратурата ,но всичко беше напразно.Прокурорката каза на майка ми ,че не можели да ме пазят и ,че ,ако той е решил да ме убие ,ще ме убие.Не можели да сложат полицай да ме пази.
    Успяхме да се спасим като се завърнахме в родния ми град .Дори и тук идваше да ме тормози ,но родителите ми не му позволиха и с помощта на полицията го прогонихме.След мен две жени му починаха от побоища.По същия начин тормозеше и родителите си.Свекър ми и свекърва ми (въпреки че тогава постъпи така ),много ме обичаха и уважаваха.И те ,светла им памет, станаха жертви на сина си.
    Много мога да разказвам за тази история,но не желая ,защото и без това вестниците доста я раздухаха.Видяхме ,че и в други медии дума по дума е публикувана първата статия ,в която бяхме обвинени ,че сме изоставили на студа един бездомен човек ,който се опитал да купи апартамент на сина си . Твърдя ,че моят син не е получил и стотинка от баща си.Даже издръжката ,която се полагаше на детето ми след развода,не беше плащана от Тодор.Нещо повече,той открадна от апартамента ми пералня "Перла-05",която аз все още изплащах.Тогава реших да дам апартамента под наем и така предотвратих кражбите му.

    ОтговорИзтриване
  18. Анонимен11/12/16 02:36

    Колкото за това ,че родителите не се мразят и, ако мразиш родителя си,значи мразиш себе си -не съм съгласна. Има Родители и родители.В нашия случай родителят не заслужава да се нарича такъв.Той не заслужава да има такъв син.Още от бебе синът ми беше прекрасно ,красиво дете,но Тодор предпочиташе алкохола пред детето си.Той не се интересуваше от успехите на сина си в училище.Самото дете не желаеше баща му да ходи на родителските срещи ,защото той беше вечно пиян и го излагаше. Аз и синът ми няма да го съдим,Бог ще го съди ,но ние не сме тези,които ще му простим. Поне аз не бих му простила. А който мисли ,че съм виновна за това ,нека пръв хвърли камък по мен.

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.