www.24rodopi.com

Христо Стоянов: Единственото, с което „провокирам” е честното писане! Нямам спонсори – имам читатели

сряда, ноември 93коментара

„Скритият живот на една помакиня” направи 18 (осемнадесет) издания, „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци” прави двадесето издание следващата седмица, твърди авторът

„Изземват книгите ми. Сипят тежки обвинения, а дори не са ги прочели“, коментира пред 24rodopi.com Христо Стоянов – безспорно най-четеният писател, който трайно е свързван с Родопите. Дълго е живял в Смолян, често гостува в Кърджали. Предлагаме ви интервюто на Стоянов, дадено за „Уикенд“ във връзка с последния скандал, свързан с книгите му.
Господин Стоянов, нещата в живота Ви се повтарят – преди повече от 20 години беше иззета творбата ви „Скритият живот на една помакиня”. Сега обаче изземват книгата ви за Левски от читалищата в община „Карлово”, защо?
- Романът дори не е за Левски, а за майка му. Която губи пет от шестте си деца. Това е книга за една велика българка – не, защото е майка на Левски, а защото просто е майка. Но романът не бе прочетен. Дори този общински съветник, който иска инкриминиране на книгата – от забрана до претопяване – признава, че е чел само тридесет страници от нея. Ако бе попрочел малко повече – не от моя роман – съм сигурен, че щеше да иска претопяване и изземване от книжния фонд „Биографията на Левски” от З. Стоянов и „Видрица” от поп Минчо Кънчев, които са описали по-подробно убийството на чирачето от Левски при опита му да обере къщата на Халача… Страшното в България е, че ние „получаваме” историческите си знания от литературни, а не от исторически текстове. Някой не може ли да обясни на този народ, че ИСТОРИЯТА Е НАУКА и като такава не може да си служи с инструментариума на литературата – метафори, хиперболи, сравнения…

Каква е разликата от положението тогава и сега на книжния пазар?
- Сега четящите не четат всичко. Тогава – преди двадесет и пет години – българинът очакваше нещо от българския писател. Очакваше неговото „мълчание” да бъде пренесено на хартия… Чакаше да излезе нещо от чекмеджето… Само че от котерийни партийни борби на писателя не му остана време да напише нещо и разочарова българският читател. И той се отдръпна от писателите ни. Краткото завръщане отново им донесе разочарования – оказа се, че българските писатели не спорят за текстове, а за награди… Може би заради това интересът към мен е постоянна величина – не се впуснах в подобни махленски скандали, а си пиша книгите. Така „Скритият живот на една помакиня” направи 18 (осемнадесет) издания, „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци” прави двадесето издание следващата седмица…

С какво провокирахте тогава и сега аудиторията?
- Единственото, с което „провокирам” е честното писане. Безкомпромисно. Заради това и сам издавам книгите си – това ме прави зависим единствено от читателите ми. Нямам спонсори – имам читатели. Не трябва да се съобразявам с естетическите и всякакви съображения на издателите, на политическите пристрастия на спонсорите… Не ми се налага да влизам в котерийни борби и да броя наградите на останалите, вместо да прочета някоя и друга книга.

Убиец ли е Левски, както твърдя читателите, че сте писал?
- Левски убива чирака на Халача. Поръчва на Димитър Общи да заколи наместникът на Ловешкия владика. Това са двете убийства, заради които получава смъртна присъда Но той и дава отрова на племенника на Цеко – Председателя на Великотърновския революционен комитет. И племенникът дава отровата на вуйчо си по време на сватба и пет минути след това той умира… А относно чиракът ето какво прави…Самият Левски е използвал БОГОУГОДНОСТТА на семейството, което е отсъствало по това време от Ловеч, отишло да се черкува в Троянския манастир по време на празника Св. Богородица. "Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето. Посрещна го другарятъ ми. Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми. Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ. Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече.Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле..." По всички законодателства това се нарича предумишлено убийство и обир. Смекчаващото обстоятелство е самопризнанието на Левски. Но е самопризнание в писмо до Каравелов. Впрочем Левски, преди да увисне на бесилото, казва, че не "можел да си прости за детето". Поп Кръстьо след Освобождението в една дописка до в-к „Марица” тогава пише: „"Кой и защо уби невинното младо момче в Ловеч и защо отиде там Левски? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива?". Страшно е, когато се опираме на литературни текстове, когато разглеждаме исторически събития и личности. Заради подобни неща тези карловци реагират така – заради литературното си, а не исторично знание…

Вярно ли майка му се е срамувала от него?
- Ето, това е романът вече. Майката се самоубива, и то месец преди Сан-Стефанския договор. Но тя губи пет от шестте си деца, които отглежда като вдовица. Отглежда и възпитава като вдовица. Христо, братът на Евлоги Георгиев казва за Левски в писмо до Найден Геров: "Какъвто Райнов (Теофан) такъв и Дяконът - и двамата за пари баща си продават." Това той казва и в Карлово – тогава е имало май повече плурализъм от сега. Авторитетния Евлоги Георгиев по онова време. Няма ли това по някакъв начин да рефлектира и върху отношението към майката на Левски от страна на карловци… Тука идва вече романът – как се е отразило това на майката, дали няма да поеме и вината за възпитанието на децата си, коя майка не би поела отговорността за това? Защо се самоубива? Какъв живот е живяла? Ами да прочетат книгата, вместо да се дърпат като магаре на лед… Това е роман за една майка с нейните прозрения, мъки, страдания, отговорности…

Защо написахте книгата от първо лице единствено число – като разказ на майката на Апостола?
- Това вече е въпрос на стил, ако щете. Така е „Скритият живот на една помакиня”, така е „Копелето – евангелие от Юда”, заради която пък ме отлъчиха, такава е „Аз, доносчикът”…

Притеснявате ли се за живота си? От това, че този път могат да ви посегнат българи-националисти?
- Помаците ми избиха 32 зъба – нямам повече. А национализмът в България е само сергиен. Винаги съм казвал, че във време на криза най-конвертируемата валута е национализмът. Заради това казвам, че е сергиен. Той е на политическата сергия и някой си пише дивиденти. На моята визитка пише7 „Христо Стоянов – Българин”… Българин е с главна буква… А дали ще ме линчуват – зависи колко пари ще дадат.

Ще ви линчуват ли село Иганово, от където тръгна бунтът на недоволните читатели?
- И за Иганово не зная. Но поне да прочетат, ако не романът ми, още нещо за Левски. И историческите факти, които съм използвал в романа, да ги накарат да прочетат нещо за Левски поне. Защото съм сигурен, че не знаят и една хилядна от това, което аз зная – те повече от тридесет страници не могат да четат. Христос го предават заради тридесет сребърника, мене – заради тридесет страници…

Анатамосан сте от църквата за ваша друга творба „Копелето - Евангелие от Юда”. Простиха ли Ви поповете и очаквате ли нова прошка сега?
- Прошка се дава, ако е поискана. Техните грехове пред Господ са много по-големи от моя опит да си Го изясня в книга. Сега аз съм по-близо до Бог от тях самите…

Простихте ли на хората, които Ви биха за помашката любовна история, в първата ви скандална книга?
- Да… Бяха подведени от своята примитивност. Но забележете – романът „Скритият живот на една помакиня” излезе преди двадесетина години. През 1999 година. И нещата, които казвам в него, сега излизат наяве – „бежанците” пред Катедралата в Кьолн, бурките – всичко… Защо тези, които тогава се опитаха да забранят романа не се покажат сега, за да кажат, колко прав съм бил тогава. Когато говорих, че ислямът е болен от средновековие и се оказах прав… Не им искам признанието – просто се оказва, че съм свършил това, за което съм се появил на този свят. А на онзи свят мама и дедите ми не се срамуват от мен…

„И на мен не ми беше лесно”, така твърди, че сте казали библиотекарката от Иганово – Пенка Минкова. Какво значи „не ми беше лесно”.
- Мислите ли, че е лесно да се простиш с нещо, което е набивано в главата ти от учители и учебници по история. Когато литературната представа за Левски се сблъска с историческите документи… Аз съм човек и българин. Мислите ли, че разбиването на илюзията е лесен акт…

Как звучи Вашата творба, на фона на думите на Ердоган, който се закани да възстанови границите на Турция от Лозанския договор, че иска Варна и Бургас, гръцките острови?
- Коя творба – „Скритият живот на една помакиня” или „Другият В. Левский”… Защото с първата предупреждавам от години колко е опасно ислямското средновековие, а другата показва страданията на една майка. Ако сте разбрали за какво иде реч в романа. И ако някой даде Варна и Бургас, то той е маскиран като националист в Общинския съвет на Карлово. Или в Народното събрание.

Вие определяте ли я като анти българска или като някаква друга?
- С целия си живот до сега съм доказал, че съм Българин. Пиша на български българските си книги. А това, че не искам бъдещите поколения да учат фалшива история и да четат НЕсъкровенни книги само показва кой съм. И данък на хора, които не си стоят на мястото, като библиотекарката на Иганово, или въпросният общински съветник, не плащам. Морален данък. За съжаление данъците ми отиват при такива като тях… Но пък има такива изумителни библиотекари в България, които четат и знаят за какво иде реч. И е радостно, че има повече интелигентни библиотекари от общински съветници… В случая са се събрали лика прилика, но в повечето случаи не е така…

Разкажете накратко историята на България?
- Може би стихът на Любомир Левчев, който е завършил история е най-точен: „Човек за човека е българин”… Но често ме карат полуидиоти да си припомням и Иван Динков: „Бих обичал своето Отечество, ако нямах съотечественици”… Но пък имам такива прекрасни съотечественици, че дори такива като този общински съветник, не могат да ме разочароват…

Кое историческо събитие най-много ви шокира?
- Няма историческо събитие, което да не шокира. Историята съществува заради шокиращи събития – лоши или добри…

Какво означават за вас Ботев и Левски?
- Ботев… Нищо повече от Ботев… Останалото са антиподи…

24rodopi.com
Изпрати :

+ коментара + 3 коментара

Анонимен
9/11/16 12:38

Достоен сте за поклон, г-н Стоянов! Респект!

Анонимен
9/11/16 14:16

Достоен за разстрел!Тоя мрази и себе си та камоли другите!

Тамара Иванова
9/11/16 19:10

Благодаря на редакцията на вестника 24Родопи за публикуваният материал! Прави чест на Вас! Книгите на Христо Стоянов, неговата човешка и писателска позиция карат ни да се замислим за истинските стойности, провокират ни да престъпим границата на собствените си страхове, да можем да мислим и да постъпваме като достойни и свободни хора.

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Харесайте ни...

Изпращане на мейл адреса ви:

 
24 родопи