Пътуването
ни започна натъпкани в тесни помещения. Разделиха ни. Едни тръгнаха на юг,
други пратиха на север, останалите поеха на запад и изток. „Какво ли се случва
с останалите?”, се питахме взаимно, опрени една о друга по дългия път. Беше
тясно, но бидейки заедно ни бе по-леко. Вроденото чувство на значимост ни
караше да изпитваме сигурност. Тогава се случи нещо. Започнаха да ни блъскат.
Вадиха ни грубо и продължиха да ни разделят. „Ей, какво правите? Ние сме едно
цяло, имаме своето достойнство! Защо?”. На тези въпроси никой не отговаряше.
Настана
прекрасен слънчев ден. Идваха хора, а оплюнчени пръсти ни опипваха и подаваха
на всеки новодошъл. Той ни оглеждаше и се усамотяваше с нас. Галеше ни,
понякога дори с треперещи ръце. С опакото на ръката се опитваха да изгладят
гънките по тялото ни. Следваше взор в нас. Толкова много различни очи. В тях се
четеше мъка, надежда, недоумение, омраза. Удар с острие, чертаеше кръст върху
паметта ни. Някое от кръгчето, квадратчето понасяше болката. Дотук приключваше
галенето. Следваше смачкване и отнасяне. Процеп и тясна кутия. „Тук всичко
свършва”, ми каза приятелка. „Една я извадиха преди малко, огледаха я и я
изхвърлиха. Не им хареса. Бяха смръщени”, ми разказа. Кутията се пълнеше, а
вече усещахме, че сме в ковчег.
Стана
тъмно. Но не и колкото в чувалите, в които бяхме вкарани после. Влачиха ни.
Чувството за предопределеност ни напускаше. Хвърляха ни по пода, тъпкаха ни с
крака, а накрая отпътувахме към края си.
„Пак
ще опрат до нас. Нужни сме им. Ние сме единствената им възможност да се
почувстват отново хора. А са същите като нас, но не го осъзнават. Сътворени
еднакви, погалвани и драни, смачквани и изхвърляни. И техните спомени са в
бяло. Обръщат се и виждат безцветното поле зад гърбовете си. Същите като нас,
но с по-дълъг живот”, каза една колежка.
Повече
не се видяхме.
Жельо
МИХОВ
24rodopi.com
Страхотно! Много точно казано! Със страхотна метафора!
ОтговорИзтриванеНе мога да се съглася с използваната метафора!!! Нима 6 млн. души са безгласни букви на хартия, в ръцете на на едни други 240 души?Уважаеми, български граждани, вие/ние държим съдбата си в собствените си ръце и ако някой от вас/нас има желание да членува в която и да политическа сила/партия може да го направи и ако има съответното желание да бъде част от управлението на страната ни, нека бъде малкоооо упорит и го направи или поне се опита, преди да изпадне в положение, с което прехвърля вината за собствената си съдба другимо! "Съжалявам, ако твърдейки, че всичко зависи само и ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС САМИТЕ предизвиквам яд, злоба и агресия в хора, които много отдавна са отдали живота си на други хора или на СИСТЕМАТА да ги контролира и ръководи.И които много отдавна са се отказали да поемат отговорност за живота си, защото.......Ами просто защото така е по-лесно...."
ОтговорИзтриване