28-годишният Ислям прави сачове по хилядолетна технология

Той е 6-то поколение майстор в рода си, който се занимава с избработка на сачове от поне 200 години

28-годишният Ислям Али от кърджалийското село Воловарци е единственият, който пази хилядолетна технология и изработва сачове по същия начин както са го правели в бронзовата епоха, съобщава „24 часа“.

При направата на керамичните съдове майсторът не използва никаква съвременна техника. За разлика от пресованите сачове, произведени в България, Турция или Китай, ръчно изработените са по-дълбоки, а стените им са завити навътре. Друго предимство на съдовете на Ислям е, че са много по-здрави и дори могат да се използват за готвене на газов котлон.

"Правя всичко с ръцете си и спазвам традициите на старите майстори", твърди младият мъж. Той е 6-то поколение майстор в рода си, който се занимава с избработка на сачове от поне 200 години. Ислям е и последния майстор в района на Воловарци, където до преди половин век десетки семейства са се препитавали с този занаят. Навремето местните майстори са продавали сачове в цяла България. Стоката била карана с магарета в Асеновград, Пловдив и Карлово. Когато желозопътната линия стига до Кърджали, влакът е използван за транспортиране на сачовете до София и Северна България.

"Тайните ги откраднах от дядо си Харун. За да си добър майстор, трябва не да ти дадат занаята, а сам да го откраднеш", казва Ислям, който е направил първия си сач още 15-годишен. Завършил е строителния техникум в Кърджали, но добитата там професия не го влече.

"Керамиката ме тегли, обичам да си играя с калта като децата", казва Ислям. Въпреки, че спазва традицията, предавана от поколения младият майстор не изработва само стандартните кръгли сачове.

"Напоследък клиентите търсят различни форми, особено когато поръчката идва от заведение", казва Ислям. Хит тази есен са елипсовидните сачове, в които се приготвят цели риби, най-често шаран. Размерите също са най-разнообразни.

"Имал съм поръчки и за сачове с диаметър от 50 сантиметра до 1 метър", казва майсторът. Той не знае за какво се използват толкова големи съдове и допуска, че вероятно се поръчват от търговци и заведения за реклама.

"Мога да направя до 1 000 сача за месец, стига да има мющерии", твърди младият мъж. Той не се оплаква от липса на работа. Дори признава, че няма време да се занимава с пласирането на продукцията.

"Продавам на клиенти, които идват на място", твърди Ислям. Въпреки това сачовете му се харесват много и негова продукция се ползва зад граница, но главно на Балканите. Стока от Воловарци са поръчвали от Гърция, Турция, Сърбия и Македония.

"За изработката на сачове по старата технология наистина се изисква сила и издръжливост", признава Ислям. Усилия се изискват още с ваденето на хумата и глината, които са двата основни компонента на сачовете.

"Двата вида пръст се смесват в точни пропорции, които всеки майстор определя сам", казва Ислям. Следва омесването на хумата и глината. Според майстора най-добре това става с крака.

"Пробвах да меся с машина, но така сачовете не стават достатъчно качествени и се пукат ако ги сложиш на газов котлон", твърди майсторът. Той слага върху гладка повърхност безформена топка хума и глина. За броени минути тя се превръща в грубо подобие на сач, което се оставя да му се дръпне водата, след което се дооформя и оставя да се изсуши.

Следващият етап е с грубото отнемане на ненужното от сача. Ислям поставя съда между краката си и сръчно започва да стърже с голям нож. Следва финното оформяне с парче шкурка, при което се събира падналия прах. Той се пресява и смесва с вода, за да се получи каша. Тя е необходима за да се полира сача. В кашата се поставя парче плат, с което съдът се минава многократно. При гланцирането се запълват малките неравности, а след това се заглажда цялата повърхност. Ислям довършва полирането с гладък камък, който движи бързо по повърхността на сача.

"Не знам откъде е камъка, аз го имам от дядо, а той от неговия дядо. Затова ми е много скъп. Казват, че такива камъни се намирали много рядко", твърди младият майстор. Последната операция в обработката на керамичните съдове е изпичането им. То става не в пещ, а в обикновен улей, в който предварително се слагат дъбови клони. Сачовете се нареждат с отвора надолу. Дървата се палят и се оставят да изгорят напълно.

"От пламъка съдовете първо почерняват, но след това жарта ги изчиства", обяснява Ислям.

"Технологията, използвана от майстора на сачове във Воловарци е позната на човечеството от дълбока древност. По подобен начин са изработвани съдовете в бронзовата и ранножелязната епоха", казва археологът Николай Овчаров. Той често е попадал на подобни съдове при разкопките на археологическия комплекс Перперикон. Според археолога на по-късен етап от развитието на човечеството се е появило грънчарското колело.

Майсторът дава на сачовете си гаранция 50 години, ако се ползват както трябва. На всеки клиент Ислям обяснява как да "закали" керамичния съд с олио преди да го измие.

"Ако сачът не е поел достатъчно мазнина и се намокри започва да се рони заради хумата", обяснява майсторът. Според него ястията, приготвени в сач стават много по-вкусни от тези в съвременните съдове

"Няма значение какво ще приготвиш на сача дали катми, зеленчук или месо, винаги става вкусно", твърди майсторът. Неговите любими ястия са приготвяните в подница. Тя представлява сач с керамичен капак, наричан връшник.

"Продуктите се слагат в сача, а върху него се поставя капака, чиито краища са намазани с тесто. Подницата се заравя с жар и гореща пепел и се оставя между 2 и 6 часа в зависимост от продуктите, които сме поставили вътре. Ястията стават невероятни", казва пред „24 часа“ Ислям.

Снимка: Ненко Станев, „24 часа“

24rodopi.com