100 километра за 3 часа! „Маказа” - дългият ад по пътя към рая

Тръгването…

Часът е около 5 сутринта, събота. Тихо, прохладно, Кърджали все още спи. Багажът за Гърция е в автомобила още от вечерта. Следва приятно пиене на кафе, разсънване със свежата утринна целувка на разгарящото се лято. След около 40 минути колата вече е на път към плажовете. В областния родопски град работят само светофарите и някои ранобудни таксиметрови шофьори. Красота! Улиците са твои. На излизане от Кърджали вече се усеща живот. След Момчилград автомобилният трафик се усилва. С всеки изминал километър към границата става все по-осезаем. В огледалата се виждат фаровете на забързаните автомобили. Регистрациите са от Хасково, Пловдив, Стара Загора, София, Габрово, Велико Търново, Бургас, Варна, Румъния, Украйна, Молдова. Колони автомобили предприемат изпреварване при всеки удобен момент, а и не само. Състезатели летят и „издухват” всичко по пътя си, дори когато навлизат в завои без всякаква видимост. Разчитат на късмет и суицидното поведение от покълналото в манталитета чувство винаги да бъдеш пръв. Колоните стават все повече. Изпреварват се по няколко автомобила наведнъж докато не се слеят със следващата тенекиена змия, която търси своята нова жертва на пътя.

Най-бързите пристигат с около 15 минути преди останалите. Намират се на около пет коли разстояние на опашката пред граничния пункт от тези, които само допреди минути са „издухали” в неистов стремеж да са напред.

Чистилището

„Маказа” очаква поклонниците, тръгнали към рая. Чака ги като Чистилище, което да ги научи, че и последните могат да станат първи и първите последни. Да изпита куража им и тяхната готовност да… пият коктейли край морето и да смятат, че „животът наистина си заслужава”.

Колоната става все по-дълга. В един момент се разделя на две. Едната се движи като огромното туловище на тенекиена змия. Другата не мърда. „Дали не избрахме грешната колона?”, се чуди човек, раздиран от тарикатлъка на душевните страсти „прецакан съм!”. „Добре, само нас ли не пускат? Подминаха ни вече двадесет коли!”. Тягостното чувство, че си направил грешен избор надделява и… Следва опит да се влезе в другата колона. Има клаксони, псувни, но какво от това-промъкнал се е. Тарикатът победи! Той надделя над несправедливостта всички да минат, а той да стои. В този момент другото туловище се размърдва и потегля. Придвижва се с около 50 метра напред. Победителят отпреди малко не вярва на очите си. Изтърпя псувните, а отново е несправедливо. А настъпваше газта до 150 на километража на някои участъци! „Ей, мама им курортаджийска!”, промълвява и пак се вглежда в задвижилата се колона, от която бе част само допреди минути.

Слънцето се изкачва неумолимо над главите на чакащите. Колоната вече минава два километра. След около час бариерите на „Маказа” са само на метри.

Минахме, по хладното!

Завръщането

„Аре движи се бе, сега ли намери да пикае тоя? Давай, за да влезем поне на сянка в тунела!”. Следват клаксони, а нетърпелив шофьор дава газ, влиза в насрещната лента и опитва да заеме опразненото място пред водача, който се облекчава в близките храсти. Всичко се случва на няколко километра преди „Маказа”, на гръцка територия. Десетки хиляди са се възползвали от поредния уикенд, за да се опънат на плажовете в Гърция. Хиляди са се устремили в неделния ден, за да се приберат навреме и се подготвят за работния понеделник. До граничния пункт обаче ги делят няколко километра. Керванът е спрял и се вие на близо 500 метра преди последния тунел преди „Маказа”. Слънцето не прощава и бие в лицата на водачите. Облекчаващият се влиза в автомобила и на свой ред дава газ в желанието да си възвърне предходната позиция. Следва опит да се вклини в колоната отново, придружен със словесното неодобрение на няколко езика.

Колоната пъпли по асфалта като откъсната опашка на гущер-гърчи се в различни посоки, но сякаш не напредва. Усещането е тягосно. Минутите се нижат безкрайно дълго, а желанието за момента е едно-поне да стигнем до тунела. В него е сянка, вентилацията е добра, а тътенът от музиката в различните автомобили се слива в извратен за слуха бетонен бар. Светлината в края му връща водачите във „фурната”, а гледката на извитата колона покрай баирите отново изпъва нервите. Гледат се часовниците, изчислява се времето, анализите окончават с „Що те слушах ма, а не тръгнахме по-рано!”.

Слънцето пече страшно. Дори високите баири не успяват да измолят прошка за хората в колите. 

След около 2 часа и половина баирът е превзет и пътят към дома се ширва с цялата си красота. „Движим се!” и следва настъпване здраво на газта…

Убийственият тен за ден

На „Маказа” има един проблем-огромните опашки и чакането. Стоте километра от Кърджали до най-близкия плаж в Северна Гърция понякога костват часове за нашенци. Това превръща курортистите в тютюнджии. Стават около 5 часа сутринта през уикенда и тръгват, за да избегнат колоните и преминат по-бързо през пункта. Това, което куца в тактиката обаче е фактът, че тя се използва не само от няколко гении на туристическата мисъл, а от всички, хванали тютюнджийски тен, но не на нивата. Керванът тръгва още в ранни зори през почивните дни.

„В 5,30 часа в събота в Кърджалийско има движещи се автомобили само с регистрации различни от кърджалийската. Натискат и изпреварват без да им пука дали маневрата е рискова, дали има видимост преди завоя. Газ, за да останат всички останали по пътя зад тях на очакваната опашка”, коментират кърджалийци, избрали схематата „Всеки уикенд на плажа”.

Така е обаче и през делничните дни, така ще е през целия юли и август.

100 километра от морето звучат като „Хайде да пием по бира на плажа и да се връщаме за мача”. Афалтът в най-малкото трицифрено число накара стотици родопчани да изберат тарикатската версия за почивка-в чужда държава и евро не ти трябва когато ти е под носа. „Ей тука е, паля колата и за 20 лева отивам и се връщам. Вземам бири от кварталния магазин и за вечеря се връщам и минавам на ракия”. Това може да се чуе от всеки жител на Източните Родопи. И щеше да е вярно ако „Маказа” допускаше само и единствено нашенци. Плаж за ден се превърна в убийствен тен за „морските” родопчани.

„Пълна разсипия. Ставаш в зори, настъпваш здраво, за да стигнеш по-рано, но такъв филм няма. Винаги се чака. Следва плаж. Слънцето уморява, солената вода още повече. Стоиш до последно, за да си изкараш наистина един пълен ден край морето. Минаваш през душовете, преобличаш се в кабинката и тръгваш обратно. Уморен и слънчасал, както стотици, които срещаш на границата. Тръгвал съм в 18 часа от плажа, прибирам се в Кърджали в 21,30 часа. Ето едни 100 километра, измерени в часове. На другия ден си на работа, а след еднодневната почивка трябват два дни релакс. Напечени, изнервени хора, които дават газ, за да се приберат по-бързо. Самоубийство заради едното изтягане на плажа и тен. Но пък си похарчил пари само за гориво. Няма нощувки и т.н., като изключим разходът за покупки у дома. Но той си върви в същия размер и ако човек прекара уикенда без да пътува”, споделя родопчанин, използващ често лятната „промоция” в ритъм „живея на морето, но спя в панелка”.

Никой не се замисли за трафика

„Десетки години чакахме отварянето на прохода, датите се меняха и в бързината кой да пререже лентата се получи сегашната ситуация. Трябваше да бъде предвиден огромният трафик. Да не говорим, че пунктът щеше уж да е и за тежкотоварни автомобили. Четири ленти за проверка в едната посока и още толкова в другата ще реши проблема с опашките. Времето за преминаване ще се съкрати два пъти. Но не, сега ще ни се стъжва още от май, а през август ще е немислимо”.

Мнението не е е на един човек. То е съвкупност от коментарите на стотици шофьори, които се решават да преминат през „Маказа” в летния сезон.

100 километра не винаги означават час и десет минути, а припрени действия след десетки години чакане-оформят само ядове и опашки.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com