Ето защо няма връщане назад, след залог за бъдещето: 380 евро за кв.м в Родопите, 2000 – в „белия свят”

Хиляди родопчани вече са избрали Западна Европа за своя втора родина.

Десетки семейства, напуснали планината, закупуват жилища на Иберийския полуостров, които са готови да изплащат поне в следващите 40 години.

„Няма проблем да се изтегли заем до 150 000 евро за жилище. При стабилна работа, в остатъка от живота си нашенци ще го изплащат, но нямат намерение да се връщат”, разкрива жител на Неделино. Мъжът дава за пример брат си, който е вече от 20 години в Мадрид и се радва на успешен бизнес. Родопчанинът има строителна фирма, занимава се и с хлебопроизводство, а жилището му е струвало 70 000 евро. „В момента тези 70 квадратни метра в неговия квартал вървят двойно”, посочват новите „испанци”.

Цените на апартаментите в испанската столица достигат и до милион в евро.

„Всичко зависи от строителството, квартала, квадратурата, както навсякъде. Нашенци избират, разбира се, по-нисък клас жилища-между 90 и 150 хиляди евро. Това наистина е сериозна инвестиция, която ще им коства десетки години труд в полза на банките. Ако останат без работа пък, то остават и без покрив, а всички вноски са безвъзвратно загубени. Това е цената на риска. Ако у дома всичко беше наред, не биха рискували така”, посочва пред 24rodopi.com семейство от Кърджалийско, установило се от десет години в Южна Испания.

Когато решиш, че връщане назад няма…

Ако в областния град край Арда квадратният метър върви по около 380 евро, то в едни от най-крайните западни точки на континента нашенци са готови да изплащат цял живот „покрив над главите си” за над 2000 евро на квадрат, като това са и най-евтините оферти.

Животът в ритъм „Връщане назад няма”, не важи само за сънародниците ни на Пиренейския полуостров. Подобна съдба са избрали хиляди родопчани от Рим, през Берлин, Лондон, Мадрид, та чак до Сан Франциско и Торонто. Родните гурбетчии нямат проблеми с кредити. Условията са прости-стабилна работа, осигуровки и „да ти е здрава гърбината”.

„Цените на имотите са безкрайно завишени. Цялата икономика се държи на това-принуден си да работиш цял живот до скъсване. В противен случай влизаш в графата „неудачници”, които живеят на квартира, в каравани или най-лошото-свършват на улицата”, разкрива родопчанин, който от години живее в САЩ. Заминал е със семейството си след като печели „зелена карта”. В момента строи къщи-от „клечки”, както ги нарича.

„Материалите са дървени плоскости, които първият ураган прави на купчина подпалки. Стени, които всяка година можеш да изрежеш и да преустроиш. Цената им е около 300 000 долара. Нищо по тях не струва толкова, дори и земята, която е отдалечена на километри от града. Това е „американската мечта”-трудиш се цял живот за някакъв талашит, с който на предела на възрастта си да се похвалиш, че е наистина твой. Уредеността на живота обаче привлича нашенци. Ако имаш проблем и позвъниш на 911, ще ти изпратят две патрулки, линейка, пожарна и хеликоптер, а ти няма да платиш нищо, защото вече си дал дължимото на държавата с едни от най-високите данъци. Възможностите за развитие на собствен бизнес са огромни. Никой не ти пречи да се развиваш. Няма спънки от чиновници и рушвети във всеки кабинет на полуграмотен заплатаджия. Имал ли дупе и хъс, работиш и се развиваш. Това е, което ме привлече. Това избрах аз за семейството ми”, споделя Константин.

Две жилища на кредит – наемът от едното изплаща второто

Дълги години работа, добра заплата в голяма компания и едното жилище изплаща другото. Това е успял да стори емигрант от Родопите в Германия. 39-годишният мъж живее със семейството си в Мюнхен.

„Изтеглихме кредит за първото ни жилище. Апартаментът ни устройваше, въпреки неговите едва две стаи с кухня. Появиха се децата и квадратите отесняха. Работата обаче ми позволи бързо израстване в компанията. В един момент направихме семеен разчет. Решихме да теглим втори заем и да купим по-голямо жилище. Първото го отдадохме под наем, с който покриваме вноските по изплащането му. В същото време успяваме да погасяваме тези за второто. Чакат ни още доста години труд за банките. Но да сме живи и здрави, ако всичко върви по план, ще се справим. Ние нямаме път назад. Тук сме се установили, децата ни са родени тук, никога не смятаме да се приберем. Това е нашият живот”, категоричен е Фейзи от Кърджалийско.

„Колко пари ще взема за жилището във „Възрожденци”, изплащам апартамент в Антверпен за 250 000 евро?”

Колко ли пари ще взема за жилището във „Възрожденци”? Това се пита кърджалиец, закупил апартамент в Антверпен. Броил е 250 000 евро, като в помощ му е бил банков кредит. Семейството на Неджат е вече при него. Децата му учат в Белгия, справят се отлично с езиците, нямат проблеми и с останалите предмети. Вече са вкусили от плодовете на „белия свят”. За обратния път към олющените панели край Арда и мисълта за работа на три смени за 600 лева в някой завод е тема, натъпкана в сандъка на семейните спомени. Неджат се е решил на тази стъпка поради по-добрия стандарт на живот, но и заради много по-изгодните кредити на белгийските банки.

„Работех за кюрд, който получаваше работа от белгийска фирма. Въртеше една броеница и си броеше парите без да разбира грам от строителство. Примерно, с белгиеца се разбира за 13 евро за определени строително-монтажни работи на час, а на мен даваше 7 евро. Че и ги бавеше парите. Живях при кюрди, абсолютна мафия”, разказва спомените си преди 12 години Неджат. „Трябваше да пестя пари, нямах избор. Стискаш зъби и си отваряш очите, за да изплуваш. Спяхме по 8-10 човека в една стая, като леглата бяха на два етажа. Знам и за по-мизерни „изпълнения” с наши земляци, но важното е, че всичко е в миналото. Големият проблем за гурбетчията е жилището. И преди беше така, и сега. Когато дойдеш семейно е някак си по-лесно. Плащаш за скъпа самостоятелна квартира, но сметките излизат. Ако наемът е 800 евро, а двама работят за 1 300 – 1 400 евро, можеш да спестяваш. Ами ако трима в къщата работят?”, разказва Неджат, който е благодарен на България, че е научил занаят. Вече ръководи своя бригада. Убеден е, че ще има много от нашенци, които ще се завръщат у дома, но по-упоритите и търсещи друг стандарт ще остават. Твърдо е решил да продаде жилището си в Кърджали, за да си подпомогне живота там. Назад няма.

***

Винаги съществува и кофтия сценарий. Оставаш без работа, а половината от заема е вече изплатен. За останалата част обаче няма „въздух”. Банката прибира жилището, а всички вноски са били като един обикновен наем през всички тези години. Има много подобни случаи. Но този риск съществува както зад граница, така и у дома. Нашенци вече са го направили. Да са живи и здрави. Ако тук се завърнат всички тези упорити хора? За жалост едва ли. Няма връщане назад. Новите „чужденци”, първо поколение.

Жельо Михов, 24rodopi.com

На снимките:

Бай Реджеб е станал европеец без особено желание. „На село останах сам и дойдох при децата в Брюксел. Добре, че са в турски квартал и се чувствам почти като в Кърджалийско, само дето тук е къде-къде по-модерно“, казва той

Един прозорец още свети… Комшиите са на Запад, но все някога ще се върнат

Кофти констатации: На 20-30 новопостроени кооперации се поява и по една нова детска площадка